23 Май 1991
Четвъртък на 7-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

Св. Михаил Изповедник
Обретение мощите на св. Леонтий, епископ Ростовски
Свети Михаил Изповедник, епископ на Синада (818)
Света Мария Мироносица, съпруга на Клеопа
Свети великомъченик Михаил от манастира „Свети Сава“ (IX в.)
Света Дева Евфросиния, княгиня Полоцка (1173)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 25.13-19 (Апостол)

13След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста. 14И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови, 15за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден. 16Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението. 17И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека; 18обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз; 19те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.

Йоан 16.23-33 (Евангелие)

23и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде. 24Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. 25Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца. 26Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас; 27защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл. 28Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца. 29Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш. 30Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл. 31Отговори им Иисус: сега ли вярвате? 32Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене. 33Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

Жития на светиите

Свети Михаил Изповедник, епископ на Синада (818)

„Този светец бил от Синада във Фригия в Мала Азия. В Константинопол той срещнал свети Теофилакт (8 март); свети патриарх Тарасий, узнавайки, че Михаил и Теофилакт желаят да станат монаси, ги изпратил в манастир на Черно море. Поради голямата им добродетел, свети Тарасий впоследствие ги принудил да приемат ръкополагане, Теофилакт за епископ на Никомидия, а Михаил за епископ на родната му Синада. Тъй като свети Михаил безстрашно изповядвал почитането на светите икони, той бил изгнан от император-иконоборец Лъв V Арменец, който царувал от 813 до 820 г. След като бил гонен от едно място на друго, в много трудности и горчиви мъки, свети Михаил починал в изгнание.“ (Великият часовослов)

Света Мария Мироносица, съпруга на Клеопа

---

Свети великомъченик Михаил от манастира „Свети Сава“ (IX в.)

Когато родителите му починали, младият Михаил раздал всичките си стоки и пътувал до Йерусалим, където влязъл в манастира „Свети Сава Осветени“. Веднъж бил изпратен в града да продаде някои ръчни изделия за манастира. Евнух на арабска принцеса го срещнал на улицата и го завел в дома на принцесата, за да покаже стоките си. (По това време Йерусалим бил управляван от мюсюлмански араби.) Принцесата, подобно на съпругата на Потифар, зародила незаконна страст към младия монах и го поканила в леглото си. Когато той отказал, разгневената принцеса го накарала да бъде пребит и отведен при султана, където го обвинила в богохулство срещу Мохамед. Султанът се опитал да го накара да приеме исляма, но той отказал. Когато доза отрова не оказала ефект върху светия Михаил, султанът го обезглавил публично в центъра на Йерусалим. Монасите взели тялото му и го погребали с почести в неговия манастир.

Света Дева Евфросиния, княгиня Полоцка (1173)

„Тя беше дъщеря на полоцкия княз Всеслав. Когато родителите ѝ пожелаха да се омъжи, тя избяга в манастир и се замонаши. Ангел Господен ѝ се яви три пъти, за да ѝ покаже мястото, където трябваше да построи нов манастир за девици. Тя посвети в монашество собствената си сестра Евдокия и много други млади момичета от редиците на аристокрацията. Една нейна роднина, Звенислава, княгиня Борисовска, донесе цялото си богатство, дрехи и скъпоценни бижута и каза: „Считам цялата красота на този свят за нищо и искам да дам тези прекрасни неща, приготвени за моя брак, на църквата на Спасителя. И желая да се венча с Него в духовен брак и да склоня глава под Неговото леко и леко иго.“ Ефросиния също я изповяда и ѝ даде името Евпраксия. В напреднала възраст Ефросиния прояви желание да умре в Йерусалим и се помоли за тази благодат. Бог чу молитвата ѝ и тя наистина почина в манастира „Свети Теодосий“ в Йерусалим на 23 май 1173 г., по време на посещение там.“ (Пролог)