Деяния 17.19-28 (Апостол)
19И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?
20Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.
21А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това - да говорят или слушат нещо ново.
22Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.
23Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.
24Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,
25нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.
26Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване,
27за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас:
28защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: "Негов сме и род".
Йоан 12.19-36 (Евангелие)
19А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.
20Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;
21те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.
22Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.
23Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.
24Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.
25Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.
26Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.
27Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.
28Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.
29А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.
30Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.
31Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.
32И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.
33А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
34Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?
35Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.