Деяния 17.1-15 (Апостол)

1Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога. 2Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията, 3като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. 4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. 5Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа. 6А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук; 7тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус. 8И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това. 9Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги. 10А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога. 11Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй. 12И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко. 13Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа. 14Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.

Йоан 11.47-57 (Евангелие)

47Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. 48Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа. 49Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете, 50нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. 51И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. 53От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. 54Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си. 55Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. 56Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника? 57А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

Света дева-мъченица Гликерия в Хераклея (141).

На езически празник в Тракия, когато управителят на областта принасял жертва на идолите, свети Гликерия влязла в храма и се обявила за Христова слугиня. Когато управителят ѝ заповядал да принесе жертва на боговете, тя съборила статуята на Зевс, разбивайки я на парчета. Заради това, както и заради постоянния си отказ да се отрече от вярата си, тя била хваната и подложена на много мъчения. Първо управителят я запечатал в затворническа килия с намерението да я умори от глад; но на Гликерия се явил ангел и ѝ дал небесна храна. Когато изминало достатъчно време, за да се увери, че Гликерия е загинала, той отворил килията ѝ и всички присъстващи били изумени да я видят жива, здрава и изпълнена с радост. Тогава нейният тъмничар Лаодикий изповядал Христос и бил обезглавен. След това Гликерия била хвърлена в огън, но стояла в него невредима, хвалейки Бога като тримата деца във Вавилон. Накрая била хвърлена на диви зверове, където предала душата си на Бога. От мощите ѝ текло целебно миро.

Свети мъченик Александър Римски (298)

Той бил осемнадесетгодишен войник в армията на император Максимиан. Когато било принесено публично жертвоприношение на римските идоли, Александър отказал да участва, за което бил доведен пред капитан Тибериан, който му казал или да се отрече от Христос, или да умре. Когато отстоявал твърдо Христовата си позиция, бил арестуван и отведен през Македония до Византия, като бил жестоко измъчван на всяка спирка по пътя. Но където и да отивал, християните се стичали около него, окуражавали го и искали благословията му. Майка му, Пимения, пътувала с него през цялото пътуване. Във всичките си страдания Александър бил посещаван многократно от ангел Божий, който облекчавал болката му и го окуражавал. Както му бил заповядал Господ, Александър обичал и се молел за враговете си: На място, наречено Карасура, когато войниците, които го пазели, страдали от жажда, той се помолил и от сухо място бликнал извор със студена вода.

Накрая, на брега на река Ергина, Тибериан заповядал Александър да бъде обезглавен. Когато палачът вдигнал меча си, той видял сияйни Божии ангели около светия мъченик и се уплашил да удари. Александър попитал палача защо е спрял ръката му и, чувайки отговора, се помолил на Бог да отпрати ангелите, за да не се уплаши палачът. Ангелите изчезнали и Александър получил мъченическия си венец. Пимения, майка му, погребала тялото на сина си и на гроба му се случили много чудеса на изцеление. След известно време Александър се явил на майка си и ѝ казал за предстоящата ѝ смърт, която настъпила скоро след това.