Исаия 37.33-38.6 (6-ти час)

33Поради това тъй казва Господ за асирийския цар: "не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп: 34по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ. 35Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида." 36Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички - мъртви тела. 37И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия. 38И когато се кланяше в дома на своя бог Нисроха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.

1В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. 2Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки: 3"О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи." И силно заплака Езекия. 4И биде слово Господне към Исаия и му бе казано: 5иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години, 6и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град.

Битие 13.12-18 (Вечерня)

12Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом. 13А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа. 14И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад; 15защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека: 16и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство; 17стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги). 18И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.

Притчи 14.27-15.4 (Вечерня)

27Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. 28В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря. 29У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости. 30Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите. 31Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се. 32За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда. 33Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда. 34Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести. 35Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.

1(Гневът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда. 2На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват. 3Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите. 4Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.

Свети Кирил, архиепископ на Йерусалим (386)

Той е роден в Йерусалим през 315 г., ръкоположен за свещеник през 346 г. и наследява Максим като архиепископ на Йерусалим през 350 г. Заради непоколебимата си защита на вярата е заточен три пъти от арианските императори Констанций и Валент. Възстановен от император Теодосий, той не се връща на трона, а живее осем години в мир, преди да почина през 386 г.

Той бил познат на целия си народ като неуморен защитник на бедните и като голям аскет. Беше кротък и смирен в осанката си, блед и измършавял от поста. През цялото си време се бореше срещу арианската ерес, която стана много силна и претендираше за лоялност дори на императорите. Освен това, той преживя управлението на Юлиан Отстъпник, който се опитваше по много начини да отслаби и подкопае Църквата и християнската вяра.

От многото произведения на Свети Кирил най-известни са неговите Катехизиси, считани за най-старото систематично обобщение на християнското учение.

Свети Ананий (Анин) Чудотворец (?)

„Роден в Халкидон, той бил нисък на ръст, подобно на Закхей, но велик по дух и вяра. Той се отрекъл от света на петнадесетгодишна възраст и се установил близо до река Ефрат в малка колиба, където изкупил греховете си и се молил на Бога, първоначално с учителя си Маюм, а след смъртта на Маюм, сам. Със силата на молитвите си той напълнил празен кладенец с вода, изцелявал болните от различни болки и опитомявал диви зверове. С него имало опитомен лъв като слуга. Той имал прозрение за далечни събития. Когато разбойници нападнали един столпник Пионий на известно разстояние от него и го пребили до такава степен, че той решил да слезе от стълба си и да отиде да се оплаче на съдиите, свети Анин видял намерението му в душата му и му изпратил писмо чрез своя лъв, казвайки му да остави намерението си, да прости нападателите си и да продължи в аскеза си. Той бил неизразимо щедър. Епископът на Неокесария му подарил магаре, за да облекчи страданията му.“ носеше вода от реката, но даде това магаре на някакъв беден човек, който му се оплакал от бедността си. Епископът му даде второ магаре, но той го подари. След това епископът му даде трето магаре, не за негово, а само за да служи като водоносец, да го пази и да го върне. В момента на смъртта си той видя Моисей, Аарон и Ор да идват при него и да викат: „Анин, Господ те вика. Стани и ела с нас.“ Това той разкри на учениците си и предаде духа си на Господа, на когото беше служил толкова вярно. Той беше на 110 години, когато завърши земния си път.“ (Пролог)

Свети Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жича, Сърбия (1956 г.) (5 март ст. ст.)

Той е наричан „Новият Златоуст“ заради многобройните си изпълнени с благодат проповеди и писания.

Той е роден през 1880 г. в сръбското село Лелич. След като учи в семинарията „Свети Сава“ в Белград, получава докторски степени от университета в Берн и Оксфорд. През 1919 г. архимандрит Николай е посветен в епископ Жича.

През 1941 г. епископ Николай е арестуван от нацистите и след три години затвор в манастира Любостир Войловичи е изпратен в печално известния концентрационен лагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гаврило. Там той е свидетел и лично е претърпял много мъчения, докато лагерът е освободен от американската армия през 1945 г.

След войната той бяга от контролираната от комунистическа Югославия и емигрира в Съединените щати, където преподава в семинариите „Свети Сава“, „Свети Владимир“ и „Свети Тихон“. Именно в семинарията „Свети Тихон“ той почива през 1956 г. Мощите му почиват известно време в семинарията „Свети Сава“ в Либъртивил, Илинойс, след което са върнати в Сърбия, където се намират и сега.

През целия си зрял живот светият монах и епископ изливал постоянен поток от красиви проповеди и богословски и духовни писания. Той е автор на „Пролог от Охрид“, славянски синаксар. Включените в него светли проповеди, по една за всеки ден от годината, дават добър пример за неговото вдъхновено писане.

Неговият празник се чества на този ден (5 март по Стария календар, 18 март по Нова Зеландия) от православните християни както по Стария, така и по Новия календар.

Забележка: С благословията на епископ Йован от Сръбската православна църква, Митрофан Чин е ангажиран с проект за превод на Пролога на Свети Николай на китайски език. За да научите повече за този ценен проект, посетете неговия уебсайт: http://chineseorthodox.n3.net