Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

Евреи 6.13-20 (Апостол)

13Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, 14думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа". 15И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието. 16Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. 17Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, 18та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, 19която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, 20където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.

Ефесяни 5.8-19 (Апостол, Св. Йоан)

8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината, 9защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина - 10и изпитвайте, що е благоугодно Богу. 11Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги. 12Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори. 13А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина. 14Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. 15И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, 16като скъпите времето, защото дните са лукави. 17Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия. 18И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух, 19като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,

Марк 9.17-31 (Евангелие)

17Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: 18дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. 19Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! 20И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. 21И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; 22и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. 23Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. 24И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. 25А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! 26И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. 27Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. 28И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? 29Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. 30Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. 31Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

Матей 4.25-5.12 (Евангелие, Св. Йоан)

25И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.

1Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.

Свети Алексий, Божият човек (411)

Той е роден в Рим по времето на император Хонорий от благочестиви и благородни родители. Родителите му, Еуфемиан и Агалайс, са поставили високи стандарти за благочестив живот: баща му, макар и богат, седял на трапезата само веднъж на ден, при залез слънце. По желание на родителите си Алексий се оженил на млада възраст. Въпреки това, без да е живял с новата си съпруга, той избяга в Едеса в Месопотамия, където живя в аскетизъм в продължение на осемнадесет години, представяйки се за просяк, за да избегне похвалите на хората. Когато, въпреки усилията му, започна да бъде познат като свят човек, той избяга от града и се качи на кораб за Лаодикия. По божествена провидение корабът се отклони от курса си и беше принуден да акостира в Рим. Приемайки това като знак, Алексий, все още преоблечен като просяк, се върнал в родителския си дом, където седнал пред портите, без никой от семейството му да го разпознае. Баща му, без да знае кой е, му позволил да живее в колиба в двора си. Там Алексий прекарал още седемнадесет години, хранейки се само с хляб и вода. Умрял, стискайки лист хартия, на който разкрил истинската си самоличност. В момента на смъртта му папата на Рим чу глас, който казваше: „Потърси Божия човек“ и му разкриваше къде да търси. Казват, че император Хонорий, папата и голяма свита дошли в къщата, където намерили Алексий мъртъв в малката си колиба, с лице, сияещо като слънце. Родителите и съпругата му първоначално били обзети от скръб, когато разбрали, че синът и съпругът им е живял тайно близо до тях, но се утешили, когато видели, че тялото му изцелява болните и излъчва ароматно миро. Така разбрали, че Бог го е прославил. Главата му се съхранява в църквата „Св. Лаврий“ на Пелопонес.

Свети Патрик, просветител на Ирландия (ок. 461)

„Свети Патрик, апостолът на ирландците, е отвлечен от родната си Британия от ирландски разбойници, когато е бил на шестнадесет години. Въпреки че е син на дякон и внук на свещеник, едва по време на пленничеството си той е потърсил Господа с цялото си сърце. В своето „Изповедание“, завещанието, което написал към края на живота си, той казва: „След като дойдох в Ирландия – всеки ден трябваше да пася овце и много пъти на ден се молех – любовта към Бога и страхът от Него ме обземаха все повече и повече, а вярата ми се укрепваше. И духът ми беше толкова развълнуван, че за един ден казвах до сто молитви, а през нощта – почти толкова, и това дори когато пребивавах в гората и на планината; и ставах за молитва преди разсъмване, през сняг, през студ, през дъжд, и не усещах никаква болка.“

След шест години робство в Ирландия, той беше воден от Бога да избяга, а след това се бореше в монашеския живот в Езир в Галия [днес Франция], под ръководството на светия епископ Германус. Много години по-късно той беше ръкоположен за епископ и изпратен отново в Ирландия, около 432 г., за да обърне ирландците към Христос. Неговите упорити усилия дадоха толкова много плод, че в рамките на седем години от Галия бяха изпратени трима епископи, за да му помагат да пасе стадото си, „моите братя и синове, които съм кръстил в Господа – толкова много хиляди хора“, казва той в своето „Изповедание“.

Апостолската му работа не е била извършена без много „умора и мъки“, дълги пътувания през трудна местност и много опасности; той казва, че самият му живот е бил в опасност дванадесет пъти. Когато е дошъл в Ирландия като неин просветител, тя е била езическа страна; когато е приключил земния си живот около тридесет години по-късно, около 461 г., вярата в Христос е била утвърдена във всеки ъгъл.“ (Великият Часослов)

Делото на св. Патрик и неговите събратя е наречено най-успешното единично мисионерско начинание в STORYта на Църквата.

Казват, че Свети Патрик пеел целия Псалтир всеки ден.