1 Солунци 4.1-12 (Апостол)

1И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу, както и постъпвате, повече да преуспявате в това; 2защото знаете, какви заповеди ви дадохме от Господа Иисуса. 3Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, 4всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, 5а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога, 6и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си; защото Господ отмъщава за всичко това, както и по-преди ви говорихме и свидетелствувахме. 7Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост. 8И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас. 9А за братолюбие няма нужда да ви пишем, защото вие сами сте научени от Бога да обичате един другиго, 10защото тъй и постъпвате с всички братя по цяла Македония. И молим ви, братя, още повече да преуспявате, 11и усърдно да се стараете да живеете тихо, да си гледате работата и със собствените си ръце да работите, както ви заповядахме, 12за да се държите благоприлично към външните и да нямате нужда от никого.

Лука 11.42-46 (Евангелие)

42Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте. 43Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата. 44Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят. 45На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш. 46Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.

Павел Изповедник, архиепископ на Константинопол (ок. 350)

Роден в Солун, той се издига от секретар на Александър, патриарх на Константинопол (почитан на 30 август), до дякон, след което наследил Св. Александър като патриарх около 337 г. Заради добродетелите си и ревността си към православието той бил мразен от арианите, които все още били мощни в Империята. Арианският император Констанций, научавайки за избора на Павел, го изпратил в изгнание и на негово място поставил арианина Евсевий за патриарх. Св. Павел отишъл в Рим, където се присъединил към Св. Атанасий Велики в изгнание. С писма от папа Юлий той успял да се възкачи отново на патриаршеския престол след смъртта на Евсевий. Но за пореден път арианите успяват да поставят на патриаршеския престол един от своите: Македоний, който дори надминава арианската ерес и отрича божествеността на Светия Дух. За пореден път законният, православен патриарх се озовава в изгнание в Рим. През следващите години Свети Павел остана твърд в православието, докато около него вихреха сложни политически и военни интриги, като православният Констант, император на Запада (и брат на Констанций), го подкрепяше, докато Констанций продължаваше да му се противопоставя. За известно време Констант успя да утвърди мястото на Павел на патриаршеския престол, но когато той умря, Констанций изгна Свети Павел в Кукусус на Черно море. Там, докато той служеше Божествената литургия в къщата, където беше държан в плен, арианите го удушиха със собственото му омофорион. Мощите му бяха върнати в Константинопол от император Теодосий Велики.

Свети Герман, архиепископ на Казан (1568)

Роден е в Твер в княжеско семейство. Привлечен към живот на святост още от най-ранното си детство, на двадесет и пет години става монах в манастира „Св. Йосиф“ във Волоколамск. С времето става архимандрит на манастира „Успение Богородично“ в Старицк, но след няколко години се връща във Волоколамск, за да живее в уединение. Когато неговият учител Св. Гуриас (4 октомври), първият архиепископ на Казан, починал, Германий го наследил като архиепископ, но продължил да живее толкова аскетично, колкото когато бил отшелник. Било му предложено да заеме длъжността митрополит на Москва, но той отказал. Като верен пастир на църквата си, той безстрашно се изправил срещу цар Иван Грозни заради многобройните и разнообразни жестокости; за което е убит през 1568 г. от убийците на царя.

Забележка: Наскоро сред някои националистически сектанти в Русия възникна странно движение за канонизиране на Иван Грозни. Сред множеството очевидни причини против такова действие (което беше категорично отхвърлено от Московския патриарх), можем да посочим убийството от царя на някои от самите светци на Църквата, сред които и Германий.