1 Солунци 3.9-13 (Апостол)

9Каква благодарност, наистина, можем да въздадем Богу за вас, за всичката радост, с която се радваме поради вас пред нашия Бог, 10като денем и нощем твърде усърдно се молим, за да видим лицето ви и да допълним недостига на вашата вяра! 11А Сам Бог и Отец наш и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас. 12Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас, 13за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашего, при дохождането на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии. Амин.

Лука 11.34-41 (Евангелие)

34Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно; 35и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина. 36Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние. 37И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата. 38А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда. 39Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство. 40Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното? 41Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.

Светите мъченици Галактион и Епистеме (ок. 250 г.)

Една езическа двойка, Клеитофон и Леуципе, които живеели в Емеса по времето на император Деций, били наскърбени, че не можели да имат деца. Един ден монах на име Онуфрий дошъл на вратата им, търсейки милостиня за бедните, и като видял натъженото лице на Леуципе, я попитал какво й е. Когато тя отговорила, че е бездетна, Онуфрий й казал, че това е по Божията провидение, за да не бъде детето им предадено на идолопоклонство, и че ако приемат Христос, тя ще роди дете. Леуципа се кръстила във вярата и не след дълго родила син, което от своя страна довело съпруга й до вяра в Христос. Синът бил кръстен с името Галактион.

Години по-късно бащата на Галактион, вече овдовял, решил, че Галактион трябва да се ожени за езическа девойка на име Епистеме. Галактион се оженил от послушание, но не се приближавал до леглото на Епистеме, тъй като тя била езичница. С времето той я убедил в истината на вярата и сам я кръстил. Не след дълго тя чула в сън за славата, която очаква онези, които се посвещават изцяло на Бога. Когато разказала на съпруга си за съня, и двамата решили да останат в девственост, заселвайки се в отделни монашески общности, близо една до друга.

По време на едно от преследванията на християните от императора, Галактион бил заловен от имперски войници и откаран, за да бъде убит. Епистеме, на която в видение било съобщено за ареста му, помолила игуменката си за благословия, за да се присъедини към него в мъченичеството. Получила я, тя се втурнала към мястото, където бил затворен Галактион, смело обявила вярата си в Христос и след много изтезания и унижения съпругът и съпругата били обезглавени заедно.

Светите апостоли Патробас, Хермас, Линус, Гай и Филолог

Те са сред Седемдесетте ученици на Господа.

Свети Хермас и Свети Патробол са споменати от Свети Павел в Римляни 16:4. Свети Хермас стана епископ на Филипи. Някои смятат, че той е авторът на „Пастирът“, която беше толкова ценена от ранната Църква, че е включена в някои ранни версии на Новия Завет. Свети Патробол стана епископ на Поцуоли в Италия.

Свети Линус (споменат в 2 Тимотей 4:21) е ръкоположен от Свети Петър като първи епископ на Рим. Той е мъченик, вероятно през 76 г.

Свети Гай (споменат в Римляни 16:23, където научаваме, че Свети Павел е отседнал при него в Коринт), наследява Свети Тимотей като епископ на Ефес.

Свети Филолог (споменат в Римляни 16:15) е бил ръкоположен за епископ на Синопе в Понт от апостол Андрей.

Светият ни отец Григорий Изповедник, патриарх на Александрия (началото на 9 век)

Този много обичан пастир на Църквата в Александрия е избран единодушно за патриарх от епископите и народа на този град. Въпреки че е бил кротък и скромен, той е бил яростен защитник на святата православна вяра, която по това време е подложена на нападки от император Лъв Арменеца (813-820). Заради безстрашната си защита на светите икони Григорий е арестуван по заповед на императора и отведен в окови в Константинопол. Изправен пред Лъв, светият патриарх му казва ясно, че той е еретик и враг на Църквата. Разгневеният император заповядва Григорий да бъде бичуван, след което го изпраща в изгнание, където той почива три години по-късно.