Римляни 10.11-11.2 (Апостол)

11Пък и Писанието казва: "всеки, който вярва в Него, няма да се посрами". 12Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават. 13Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси. 14Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: "колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!" 16Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?" 17И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие. 18Но казвам: нима те не чуха? Напротив, "гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им - до краищата на вселената". 19Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: "Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ". 20А Исаия смело казва: "намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене". 21За Израиля пък казва: "весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит".

1И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово. 2Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:

Матей 11.16-20 (Евангелие)

16А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си 17и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. 18Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. 19Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда. 20Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха.

Мъченик Юлиан от Тарс в Киликия (305 г.)

„От благородно сенаторско семейство, той живял в Тарс в Киликия и страдал по време на управлението на Диоклециан. Въпреки че бил само на осемнадесет години, когато бил отведен на съд за вярата, свети Юлиан вече бил едновременно образован и непоколебим в християнската вяра и благочестие. Императорският управител го водил от град на град цяла година, като го измъчвал през цялото време и се опитвал да го убеди да се отрече от Христос. Майката на Юлиан следвала сина си от разстояние. Когато управителят я хванал и я изпратил да убеждава сина си да се отрече от Христос, тя прекарала три дни в затвора с него, давайки му точно обратния съвет, учейки го и давайки му сила да не пада духом, а да отиде на смъртта си с кураж и благодарност към Бога. След това мъчителите му зашили Юлиан в чувал с пясък със скорпиони и змии и го хвърлили в морето, а майка му също умряла под мъчения. Вълните изнесли тялото му на брега и вярващите го отнесли в Александрия, където го погребали през 290 г. Мощите му по-късно били пренесени в Антиохия. Самият свети Йоан Златоуст произнесъл похвална реч за светия мъченик Юлиан:“ „От устните на мъченика излиза свят глас и с този глас се излива светлина, по-ярка от слънчевите лъчи.“ Той каза още: „Вземете когото и да е, бил той луд или обладан, и го заведете до гроба на този светец, до мощите на мъченика, и ще видите как демонът веднага ще изскочи и ще побягне като от пламтящ огън.“ От тази реч става ясно, че много чудеса сигурно са се случили на гроба на Свети Юлиан.“ (Пролог)

Светите ни отци Юлий и Юлиан (V в.)

Те били братя от Гърция, християни от детството си; Юлий бил свещеник, Юлиан - дякон. По заповед на император Теодосий Млади те тръгнали като мисионери, за да унищожат идоли и да доведат хората до вярата в Христос из цялата империя. През живота си построили сто църкви и довели хиляди до Христос. Починали в мир близо до Милано: жителите на този град някога се обърнали към Свети Юлий за помощ срещу вълци.