Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Ефесяни 6.10-17 (Апостол)

10Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; 11облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, 12защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. 13Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. 14И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, 15и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; 16а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; 17вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово;

Евреи 13.7-16 (Апостол, Св. Александър)

7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки. 9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха. 10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията. 11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана, 12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти. 13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му; 14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. 15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. 16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.

Лука 13.10-17 (Евангелие)

10В една от синагогите Той поучаваше в събота; 11и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. 12Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си! 13И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. 14При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. 15Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? 16А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? 17И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Лука 12.32-40 (Евангелие, Св. Александър)

32Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството. 33Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда; 34защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 35Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени; 36и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука. 37Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи. 38И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги. 39Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. 40Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.

Света великомъченица Варвара (290)

„Света Варвара била от Хелиопол Финикийски и живяла по време на царуването на Максимиан. Тя била дъщеря на един идолопоклонник на име Диоскор. Когато Варвара навършила пълнолетие, тя била просветена в чистото си сърце и тайно повярвала в Светата Троица. Приблизително по това време Диоскор започнал да строи баня; преди да бъде завършена, той трябвало да замине, за да се погрижи за определени неща, и в негово отсъствие Варвара наредила на работниците да построят трети прозорец в допълнение към двата, които баща ѝ бил заповядал. Тя също така издълбала знака на кръста с пръст върху мрамора на банята, оставяйки спасителния знак издълбан толкова дълбоко в мрамора, сякаш е бил направен с железен инструмент. Когато бил написан Синаксарът на Света Варвара, мраморът на банята и кръстът, издълбан от Света Варвара, все още били запазени и там били извършени много изцеления. Когато Диоскор се върнал, той попитал защо е бил добавен третият прозорец; Варвара започнала да му разказва тайната на Троицата.“ Тъй като тя отказала да се отрече от вярата си, Диоскор измъчвал Варвара нечовешки и след като я подложил на много страдания, я обезглавил със собствените си ръце през 290 г. (Великият часовник)

Нашият праведни отец Йоан Дамаскин (760)

Тази божествено просветена Арфа на Духа беше едновременно един от най-великите химнографи на Църквата и един от най-великите ѝ богослови и защитници на вярата.

Град Дамаск в Сирия пада под мюсюлманите през 635 г. По времето на халифа Абдул-Малик, отговорността за управлението на християнското население е поверена на Сергий Мансур, виден християнин на града. Този Сергий се стремял да управлява по благочестив начин въпреки многото ограничения, наложени от халифа, и посвещавал богатството си на милостиня и откупване на християнски затворници. Синът му Йоан е роден през 675 г. и заедно с осиновения си брат Козма (14 октомври) е възпитан да обича и служи на Христос.

Йоан, чието изключително образование включваше перфектно познаване както на гръцки, така и на арабски език, влезе в гражданската администрация и в крайна сметка наследи поста на баща си при халифа. Когато император Лъв Исавр започва да атакува светите икони, свети Йоан предприема енергична защита на Вярата чрез писма до кореспонденти из цялата империя. Обикновено императорът би убил или изгнал директно светеца, но тъй като той живееше в мюсюлмански земи, императорът не можеше да го докосне (интересен пример за това как ислямът неволно допринася за защитата на християнската вяра). Затова нечестивият император разпространява фалшиво писмо, което създава впечатлението, че Йоан крои заговор срещу халифа. Когато това писмо попада (както е планирано) в ръцете на халифа, той се разгневява и нарежда да отсекат дясната ръка на светеца. Същата вечер Йоан поставя отрязаната си ръка пред иконата на Божията майка и се моли със сълзи тя да бъде възстановена. Събуждайки се, той установява, че ръката му е била възстановена по чудо. Чудото убеждава халифа в невинността на неговия съветник и Йоан получава възстановяване на благоволението си; но сега Йоан не искал нищо повече от светски почести и желаел само да бъде монах. Отказвайки се от поста си, той раздал богатството си на бедните и заминал за Йерусалим, за да стане монах в манастира „Свети Сава“.

Игуменът на манастира поставил Йоан под ръководството на старейшина, който му заповядал да няма нищо общо с философия, наука, поезия, песнопения или четене, а безропотно да се отдава на обикновени задачи, за да напредва в смирение. Това и направил светецът. Няколко години по-късно обаче един монах, скърбящ за смъртта на брат си, убедил Йоан да напише погребален химн за негова утеха. От състрадание Йоан написал химна, който се използва и до днес в погребалната служба. Заради непослушанието си на Йоан била възложена задачата да почисти на ръка всички тоалетни на манастира, което той отново направил без оплаквания. Няколко дни по-късно Богородица се явила на стареца и му казала да позволи на Йоан да композира химни и стихотворения, които, както му казала тя, ще надминат Давидовите псалми по красота и изящество.

Така монахът Йоан започнал да пише големия набор от вдъхновени химни, които красят църковните служби. Сред тях са Канонът, пеен на Пасхалната служба, както и повечето от възкресните химни на Октоиха.

Поетичните дарби на Свети Йоан са били съчетани с даровете му за изразяване на църковното богословие: той е написал мощна защита на иконите (отпечатана под TITLEто „За светите образи“), пълно изложение на православната вяра („За православната вяра“) и първото писмено опровержение на исляма, което е разбрал добре, докато е служил в двора на халифа.

В напреднала възраст Йоан е ръкоположен за свещеник от Йерусалимския патриарх. Той починал в мир през 760 г. на осемдесет и четири години.

Свети Генадий, архиепископ Новгородски (1505)

Той бил от благороден произход, но започнал монашески живот във Валаам. Живял като отшелник на остров Соловки от 1430 до 1447 г., когато бил назначен за игумен на Чудовския манастир в Москва. През 1484 г. става епископ на Новгород. Той открил, че татарските нашествия са разрушили Църквата до такава степен, че пълен текст на Светото писание едва ли можел да се намери в цяла Русия. Той наредил и ръководил публикуването на първото печатно славянско издание на Светото писание, основал училища за обучение на духовенството, възстановил реда в богослуженията и се борил с различни ереси. Неговата преданост му спечелила врагове и той се отказал от епископския си сан, за да се оттегли отново в манастир. Починал в мир през 1505 г.