Галатяни 5.22-6.2 (Апостол)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Лука 10.19-21 (Евангелие)

19ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; 20обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. 21В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

Свети пророк Софония (7 в. пр.н.е.)

Той е девети сред малките пророци. Живял е в Йерусалим по време на управлението на цар Йосия (640-609) и според някои е правнук на цар Езекия. Името му означава „Господ защитава“ или „Господният стражев пост“.

Нашият преподобни отец Йоан Мълчалив, епископ на Колония (558)

Той е роден в християнско семейство в Никополис, Армения. Когато е на осемнадесет години, родителите му умират и с дванадесет други млади мъже основава малък манастир. След няколко години, много против волята си, е посветен на епископ на Колония, но продължава да живее аскетичния живот на монах. След девет години служба като епископ, обезкуражен от светските дела и интригите около него, той тайно заминава за Йерусалим, за да живее като монах. Той е божествено воден до манастира на Свети Сава, който го приема и, без да знае нищо за неговия сан, му отрежда скромно място сред новите монаси. Свети Йоан с радост приема всяка задача, която му е възложена, и служи на другите монаси в смирение и мълчание. След като завършва послушничеството си, му дава килия, където живее в пълно мълчание, постейки пет дни в седмицата. В събота и неделя се присъединява към братята за молитва, причастие и храна; но дори и в тези моменти другите монаси се назидават от мълчанието и непрестанното му разкаяние. Свети Сава желае да го направи свещеник и го води да бъде ръкоположен от Йерусалимския патриарх. Свети Йоан помолил патриарха за лична среща и обяснил, че не може да бъде ръкоположен, защото вече е епископ. Патриархът върнал свети Йоан на свети Сава, казвайки му само, че е невъзможно той да ръкоположи Йоан, на когото трябва да бъде позволено да живее в мълчание и уединение. Свети Сава бил озадачен (мислейки, че някакъв грях е попречил на монаха да бъде ръкоположен), но скоро получил откровение за истинския сан на Йоан.

След много години на отшелничество, свети Йоан се оттегля в пещера в пустинята за девет години. Той става известен като божествено просветен съветник и чудотворец и с радост приема всички, които идват при него за напътствие или молитва. През 509 г. се завръща в манастира, където живее като отшелник в килията си, общувайки със света само чрез един от своите ученици. В продължение на много години той живее само на рядка каша, в която смесва пепел. Един ден ученик го вижда да сипва пепел в храната си и Йоан изоставя практиката, не желаейки да бъде известен с практикуването на каквато и да е добродетел.

Веднъж той помолил Бог за знак, който да му покаже дали ще му бъде дадено да влезе в Небесното царство. Взел едно смокиново зърно и го поставил на гола скала пред килията си. Без пръст и вода, семето поникнало, пуснало листа и цветове и дало три смокини, които Свети Йоан споделил с учениците си. След това светецът се приготвил за смъртта си. Той починал в мир на 104-годишна възраст.