Евреи 9.8-10, 15-23 (Апостол)

8Чрез това Дух Светий показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния, 9която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта, 10а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението. 15И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство. 16Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя; 17понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив. 18Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв. 19Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и чернена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ, 20думайки: "тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог". 21Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове. 22И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива. 23И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно - с по-добри от тия жертви.

Марк 8.22-26 (Евангелие)

22След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него. 23Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо? 24Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета. 25После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно. 26И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.

Свети свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски (107)

Съществува предание, че именно младото момче Игнатий Христос взел на колене, за да обясни на последователите си, че трябва да станат като деца, за да влязат в Царството. Той познавал лично светите апостоли и заедно със свети Поликарп (25 февруари) бил ученик на свети Йоан Богослов. Той наследил Евод като втори епископ на Антиохия, столицата на Сирия и по това време един от най-големите градове в света. Тук, по време на гоненията на Домициан, той укрепил верните, довел много езичници при Христос и се молил самият той да бъде удостоен с мъченическия венец. Паството му го наричало Богоносец, титла, от която той не се отказвал, защото казвал, че всички християни след кръщението си са истински носители на Христос, облечени в Светия Дух.

Когато за известно време мирът в Църквата бил възстановен, светият епископ се посветил на организирането на младата Църква върху здрави основи във време, когато последният от апостолите бил починал съвсем наскоро. Той установил принципа, че благодатта, дадена на апостолите на Петдесетница, се предава на назначените от тях епископи и така нататък през поколенията: апостолското наследяване.

Император Траян, преминавайки през Сирия, за да воюва в Армения, прекарал известно време в Антиохия и започнал гонение на християните. Радвайки се, че най-накрая е настъпил часът на мъченичеството, Игнатий се представил пред императора и красноречиво заявил вярата си в Христос.

„Значи ти си ученик на разпнатия при Понтий Пилат?“ – попитал императорът.

„Аз съм ученик на Този, Който прикова греха ми на кръста и стъPKа Дявола и неговите хитрости.“

„Защо се наричаш Богоносец?“

„Защото нося живия Христос в себе си!“

„Затова, нека носителят на Разпнатия бъде отведен във вериги в Рим, където да бъде хвърлен на лъвовете за забавление на народа.“

И така станало. По време на дългото и трудно пътуване до Рим, жестоко малтретиран от стражите си, светецът написал серия от писма до младите църкви, които остават едно от съкровищата на Църквата. В Смирна той успял да се срещне със своя съученик Поликарп и да му повери грижата за църквите, чийто пастир бил. Както Траян заповядал, в Рим той бил отведен в амфитеатъра и, както казва Синаксарионът, „влязъл на арената, сякаш се приближавал към светия олтар, за да отслужи последната си литургия в присъствието на верните, които се били тълпили сред езичници по стъпалата на амфитеатъра“. След няколко мига той бил напълно погълнат от лъвовете, с изключение на няколко кости. Те били събрани от верните и върнати в Антиохия.

В своето Послание до римляните, светият епископ пише на някои, които желаят да го спасят от мъченичеството му: „Аз съм Божията пшеница и съм смлян от зъбите на дивите зверове, за да се окажа чистият Божий хляб.“

Кончина на Светия ни отец Йоан Кронщатски (1908 г.)

Главното му възпоменание е на 19 октомври.