Евреи 8.7-13 (Апостол)

7Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори. 8Но пророкът, като ги укорява, казва: "ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, - 9не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, - защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ. 10Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. 11И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят, 12понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня". 13Като казва "нов" завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.

Марк 8.11-21 (Евангелие)

11И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 12А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род. 13И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна. 14При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб. 15А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов. 16И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб. 17А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? 18Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? 19Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет. 20А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем. 21И рече им: как не разбирате?

Свети мъченик Бонифаций (290)

Той живял в Рим по време на управлението на Диоклециан. Бил роб на Аглаида, дъщеря на сенатор, и служил като управител на нейното домакинство и голямото ѝ богатство. Освен това живял в блудство с нея и бил пристрастен към пиенето. Въпреки тези грехове, той бил мил, гостоприемен към непознати и щедър към нуждаещите се.

С времето Аглаида започнала да се тревожи в съвестта си за начина си на живот и започнала да мисли за отчета, който ще трябва да даде на Бога за греховете си. Някои християни ѝ разказали за светите мъченици и, трогната от техните разкази, тя заповядала на Бонифаций да отиде в Тарс и да донесе мощите на тези светци. Бонифаций, все още глух и сляп за Божиите неща, казал шеговито: „И ще ме почетеш ли като светец, ако ти донеса собственото си тяло като мощ?“

Бонифаций пътувал до Тарс с голяма охрана, добре снабдена със злато. Той отишъл веднага в Амфитеатъра, където видял множество мъченици, подложени на ужасни мъки за удоволствие на тълпата, но ги понасял всички с търпение и спокойствие. При гледката разпуснатият управител бил трогнат от благодат и почувствал как сърцето му се топи. Той се затичал към мъчениците, паднал в краката им, целунал веригите им и високо заявил, че и той е ученик на Христос. Така и той бил окован във вериги, подложен на ужасни мъчения и накрая обезглавен, радвайки се и хвалейки Бога.

Ескортът на Бонифаций, озадачен от дългото му отсъствие, разпитал и бил изумен да открие, че техният безбожен и грешен спътник е приел мъченическа смърт предния ден. Те платили петдесет паунда злато за тялото му и го върнали в Рим, като по този начин изпълнили неволното пророчество на самия Бонифаций.

Ангел Господен се явил на Аглаида и казал: „Стани и иди да посрещнеш този, който някога беше твой слуга и съучастник в греха, а сега е станал наш брат. Приеми го като свой господар, защото благодарение на него всичките ти грехове ще бъдат простени.“ Радвайки се, Аглаида приела светите мощи на бившия си любовник и построила църква в негова чест, където се извършили много чудеса. Аглаида раздала богатството си, посветила се на аскеза и молитва и самата тя получила благодатта да върши чудеса. Тя починала в мир тринадесет години по-късно, уверена, че греховете от миналото ѝ са били заличени чрез застъпничеството на свети Бонифаций.