2 Коринтяни 1.8-11 (Апостол)
8Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.
9Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,
10Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,
11като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.
Лука 5.27-32 (Евангелие)
27След това Иисус излезе и видя едного митаря, на име Левий, който седеше на митницата, и му рече: върви след Мене.
28И той, като остави всичко, стана и тръгна след Него.
29И приготви за Него Левий у дома си голяма гощавка; и там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях.
30А книжниците и фарисеите роптаеха и казваха на учениците Му: защо ядете и пиете с митари и грешници?
31А Иисус им отговори и рече: здравите нямат нужда от лекар, а болните;
32не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.