Филипяни 3.8-19 (Апостол)

8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа, 9и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра; 10за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, 11та дано някак достигне възкресението на мъртвите. 12Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса. 13Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, 14тичам към целта - към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса. 15Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие. 16Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило. 17Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас. 18Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; 19техният край е погибел, техният бог - коремът, а славата - в срама им; те мислят за земното.

Лука 7.31-35 (Евангелие)

31Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат? 32Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. 33Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има. 34Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. 35И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.

Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целс от Милано (I в.)

Тези мъченици се бореха за вярата в Милано и бяха обезглавени при император Нерон. Много години по-късно мощите им бяха открити от св. Амброзий чрез видение и получиха почетно погребение.

Свети Козма Химнограф (VIII в.)

Той беше от Йерусалим. Сирак, той беше осиновен в семейството на Свети Йоан Дамаскин (почитан на 4 декември). Стана епископ на Майума, град на брега на Палестина, който по-късно беше наречен Констанция. Подобно на осиновителния си брат, той стана известен химнограф: „Канонът на Кръста“ (14 септември) и „Канонът за Рождество Христово“, „Христос се роди, славете...“, са негови творби.

Свети Николай Благочестиви (Святоша), княз на Чернигов (1143)

Той е първият руски княз, който се отказва от света и постъпва в монашество в Киево-Печерската лавра. Въпреки че кръвните му братя се опитват да го отклонят от избрания път, той се посвещава на монашеския живот с ревност, удивлявайки събратята си с смирението и благочестието си. Въпреки високия си ранг, той настояваше да бъде третиран като най-обикновения послушник, изпълнявайки с радост и най-тежките задачи. С времето игуменът му позволи да се оттегли от общия живот и да живее изцяло в килията си в постоянна молитва. Той почина в мир през 1143 г. Няколко месеца по-късно брат му, княз Изяслав, се излекува от тежка болест, когато облече власеницата на Свети Николай и изпи малко вода от манастира. Князът поиска да бъде облечен във власеницата в деня на смъртта си.

Св. преподобна Параскева-Петка Търновска (Епиватска) (XI в.)

Света Петка (Параскева) е родена в град Епиват (днес Селимпаша, Турция) в благочестиво семейство. От ранна младост тя се отдава на подвижнически живот, раздава имуществото си на бедните и се оттегля в пустинята, където прекарва години в пост и молитва. По-късно посещава Светите места в Йерусалим и се подвизава в Йорданската пустиня. След дълги години на аскетичен живот тя се завръща в родния си град Епиват, където мирно предава душата си на Бога.

Светите й мощи са открити по чудесен начин и пренесени в Търново от цар Иван Асен II през 1238 г. По време на османското нашествие те са пренесени в Сърбия, после в Константинопол, и накрая в Яш, Румъния, където почиват и до днес. Света Петка е една от най-обичаните и почитани светици в България и на целия Балкански полуостров. Тя е покровителка на жените, семейството и домашния уют.