Евреи 11.17-23, 27-31 (Апостол)

17С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си, 18за когото му бе казано: "от Исаака потомство ще се назове с твое име"; 19защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението. 20С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане. 21С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и "се поклони на върха на жезъла му". 22С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си. 23С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед. 27С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия. 28С вяра той извърши Пасха и поръсването с кръв, та изтребителят на първородните да се не докосва до тях. 29С вяра евреите преминаха като по суша Червено море, което и египтяни се опитаха да преминат, но се издавиха. 30Чрез вяра паднаха стените иерихонски, след като бяха заобиколени през седем дни. 31С вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците, като прие благосклонно съгледвачите (и ги изпроводи по друг път).

Марк 9.42-10.1 (Евангелие)

42А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. 43И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, 44дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 45И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън, 46дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 47И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, 48дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 49Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. 50Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.

1Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

Нашият Свети Отец Макарий (Макариос) Велики (ок. 390)

Роден е около 300 г. в Египет и в младостта си е бил камилар. Докато все още живееше в селото си, той се оттеглил в малка килия, за да се посвети изцяло на аскеза и молитва. Когато хората там искали да го направят свещеник, той избягал в друго село. Там една млада жена, за която се разбрало, че е бременна, лъжливо обвинила Макарий, че е бащата. Макарий бил хванат, оскърбен и пребит, но не направил никакво усилие да се защити; вместо това поел още работа, за да издържа майката и детето й. Когато най-накрая се разкрила невинността му, жителите на града дошли да му поискат прошка; но той избягал в пустинята Скетис (сега наричана Вади Натрун). Тогава бил на трийсет години и до края на живота си прекарал в пустинята.

Скромността му и откъсването му от земните неща били толкова големи, че веднъж, когато забелязал крадец да краде малкото му имущество, той помогнал на мъжа да го натовари на камилата си, дори му посочил малкото неща, които беше пропуснал. Веднъж един демон му казал така: „Всичко, което правиш, правя и аз: ти постиш, но аз никога не ям; ти бдиш, но аз никога не спя; превъзхождаш ме само в едно: в смирението си. Заради това съм безпомощен срещу теб.“ Светецът казал, че демоните могат да бъдат разделени на две категории: онези, които възбуждат страсти като гняв, похот и алчност; и други, много по-страшни, които ни мамят чрез духовна илюзия, богохулство и ерес.

Свети Макарий скоро стана известен в цял Египет и много посетители идваха в неговия уединен дом. Той посрещаше всички с радост, не съдеше никого и предлагаше гостоприемство на всички. Състраданието му се простираше към всички и той се молеше дори за прокълнатите. Веднъж той намери черепа на езически свещеник, който се обърна към него, казвайки: „Всеки път, когато проявяваш милост към нас, които сме в мъки, потопени в огън и тъмнина, ние получаваме утеха и ни е позволено да видим лицата на нашите събратя по страдание.“

Свети Макарий стана ученик на Свети Антоний Велики и на свой ред се превърна в духовен отец на мнозина, които дойдоха да живеят близо до него в пустинята. Той се счита за основател на древната и почитаема монашеска общност в Скетис. На четиридесетгодишна възраст той беше ръкоположен за свещеник по настояване на Свети Антоний, за да не се налага на него и братята му да изминават четиридесет мили през пустинята до Нитрия, за да ходят на църква.

Знаейки, че скоро ще умре, той посети учениците си за последен път и им каза със сълзи в очите: „Нека плачем, братя, така че очите ни да се изпълват непрестанно със сълзи, преди да отидем там, където сълзите ни ще изгарят телата ни.“ Скоро след това той почина. Мощите му почиват в коптския манастир, който носи неговото име. Сборникът от петдесет духовни проповеди, приписвани на Свети Макарий, е съкровищница на православната духовност.

Свети отец Марк Евгеникос, митрополит на Ефес и изповедник на православната вяра (1443)

Този свят защитник на Единната, Света, Католическа и Апостолическа Църква е действал в последните дни на Византийската империя, когато, притиснат от всички страни от турците, императорът в отчаяние е търсил съюз с (или по-скоро подчинение на) папството, надявайки се да получи помощ от Запада. Свети Марк е бил този, който почти сам се е изправил, за да предотврати такава катастрофа за вярата.

Той е роден в Константинопол през 1392 г. в семейство на набожни родители. Получил е добро образование и изглеждало, че е предопределен за светска кариера, но на двадесет и шест години той се отказал от всички светски претенции и станал монах в малък манастир в Никомедия. Скоро турската заплаха го принудила да се върне в Константинопол, където, продължавайки монашеския живот, написал редица трактати за молитвата и догмите на Църквата. С времето той е ръкоположен за свещеник, а след това, по настояване на император Йоан VIII Палеолог, е назначен за митрополит на Ефес. Императорът също го убеждава да се присъедини към делегацията, която пътува към Събора във Флоренция, за да обсъди обединението на Православната църква и църквите под папството. (Свети Марк отива като екзарх на патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия, които не могат да присъстват.)

Гръцката делегация включваше императора и патриарха на Константинопол. Всички, включително митрополит Марк, започнаха с големи надежди, че от Събора може да произлезе истинско единство във вярата, но с напредването на заседанията скоро стана ясно, че папа Евгений и неговите богослови се интересуват единствено от осигуряване на подчинението на Източната църква на папството и неговата теология. Митрополитът се изказа категорично срещу различни латински догми като filioque и Чистилището, но гръцката делегация, отчаяна за западната помощ, се поддаде на удобството и се съгласи да подпише документ за съюз, който би отрекъл самата православна вяра. Свети Марк беше единственият член на делегацията, който отказа да подпише. Когато папата чу за това, той каза: „Епископът на Ефес не е подписал, така че не сме постигнали нищо!“

Когато делегацията се върна в Константинопол, подписалите фалшивия съюз бяха посрещнати с всеобщо осъждане от народа, докато митрополит Марк беше приветстван като герой. Църквите, ръководени от унионистите, скоро бяха почти празни, докато хората се стичаха в църквите, ръководени от верните на православието. Свети Марк напусна града, за да избегне съслужението с унионисткия патриарх. Той беше изпратен в изгнание от императора на остров Лемнос, но беше освободен през 1442 г. Той продължи да се противопоставя на унията до смъртта си през 1444 г. През 1452 г. унията беше официално провъзгласена в Константинопол, но очакваната помощ от Запада не дойде и градът падна в ръцете на турците през 1453 г.