Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

Колосяни 3.12-16 (Апостол)

12И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, 13като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие. 14А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството, - 15и мир Божи да цари в сърцата ви; към него сте и призвани в едно тяло, затова благодарни бъдете. 16Словото Христово да се вселява у вас изобилно с всяка премъдрост; учете се и се вразумявайте един други с псалми, славословия и духовни песни, като с благодарност възпявате Господа в сърцата си.

Лука 18.18-27 (Евангелие)

18И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? 19А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; 20знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. 21А той рече: всичко това съм опазил от младини. 22Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. 23А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. 24Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! 25Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? 27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Нашите свети отци Атанасий Велики (373) и Кирил (444), патриарси на Александрия

Свети Атанасий, стълб на православието и Отец на Църквата, е роден в Александрия през 275 г. в семейство на благочестиви християни. Още като дете неговата набожност и преданост към вярата са били толкова забележителни, че Александър, патриархът на града, взел Атанасий под своя закрила. Като студент той получил задълбочено образование, но се интересувал повече от Божиите дела, отколкото от светското учение, и за известно време се оттеглил в пустинята, за да седи в краката на Свети Антоний (17 януари), чийто ученик станал и чиято биография по-късно написал. При завръщането си в Александрия той бил ръкоположен за дякон и започнал публичната си дейност за Църквата. Написал трактата си „За въплъщението“, когато бил едва на двадесет години. (В него се съдържа израз, който и днес често се цитира и който с няколко думи изразява част от дълбочината на Тайната на Въплъщението: Бог стана човек, за да може човекът да стане бог.)

Точно по това време Арий, свещеник в Александрия, проповядваше своето съблазнително учение, че Синът и Словото Божие не са от една същност с Отца, а са божествено творение на Отца. Това учение, което (както осъзнаваше Атанасий) нанася удар върху самата възможност за спасението на човечеството, намери широко приемане и за известно време изглеждаше, че заплашва самата християнска вяра. През 325 г. император Константин Велики свика Църковен събор в Никея, за да уреди размириците, които арианското учение беше разпространило в Църквата. Атанасий присъства на събора и защитава православната гледна точка толкова убедително, че печели възхищението на православните и вечната вражда на арианите. От този момент нататък животът му е посветен на защитата на истинската единосъщност (хомоусия) на Сина с Отца.

През 326 г., не много преди смъртта си, патриарх Александър назначи Атанасий за свой приемник и Атанасий беше надлежно възведен на патриаршеския престол. Той беше активен в пастирската си роля, пътуваше из Египет, посещаваше църкви и манастири и работеше неуморно не само за да потуши арианската ерес, но и за да разреши различни разколи и морален упадък, които засягаха територията му.

Въпреки че арианската ерес очевидно беше осъдена веднъж завинаги в Никея, Арий имаше много влиятелни съюзници в цялата империя, дори в императорския двор, и Атанасий скоро беше подложен на много видове преследвания, някои местни, други идващи от самия императорски трон. Въпреки че беше патриарх на Александрия повече от четиридесет години, голяма част от това време прекара в укриване от влиятелни врагове, които го заплашваха с затвор или смърт. Два пъти той избяга в Рим, за да потърси закрила от папата, който през първите векове на Църквата беше последователен защитник на православието срещу неговите различни врагове. От различните си скривалища Атанасий издаваше брошури, трактати и послания, които помогнаха да се обединят вярващите в цялото християнство за православната кауза.

През 366 г. император Валент, опасявайки се от въстание на египтяните в подкрепа на своя обичан архиепископ, официално възстанови Атанасий в благоволението си и той успя да прекара последните седем години от живота си в мир. От своите четиридесет и седем години като патриарх, около седемнадесет прекара в укритие или изгнание. Той почина в мир през 373 г., след като посвети целия си зрял живот, с големи страдания, на защитата на Христовата вяра.

Заедно със свети Атанасий Църквата почита и свети Кирил (Кирилос), също архиепископ на Александрия (412-44 г.). Неговата съдба беше да защити вярата срещу еретика Несторий, патриарх на Константинопол, който отричаше, че Христос в Своето въплъщение наистина е съединил божествената с човешката природа. Кирил се опитал в частна кореспонденция да върне Несторий към християнската вяра, а когато това се оказало неуспешно, заедно с папа Целестин от Рим поведе защитата на православието срещу учението на Несторий. Свети Кирил председателствал Третия вселенски събор през 431 г., на който несторианската ерес била официално отхвърлена. След като пастирствал паството си в продължение на тридесет и две години, той починал през 444 г.