13 Юни 1986
Петък на 6-а неделя след Пасха

Пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

Мъченица Акилина Вивлоска
Света мъченица Аквилина от Библос (293)
Свети Трифилий, епископ на Левкозия (Никозия) в Кипър (370)
Света Анна и нейният син Йоан (V в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 19.1-8 (Апостол)

1Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, 2каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. 3Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. 4Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. 5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. 6И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват. 7Всички бяха около дванайсет души. 8А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.

Йоан 14.1-11 (Евангелие)

1Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. 2В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. 3И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз. 4А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете. 5Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя? 6Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. 7Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го. 8Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни. 9Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? 10Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. 11Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.

Жития на светиите

Света мъченица Аквилина от Библос (293)

Тя е родена от християнски родители и на седемгодишна възраст вече живее като истинска християнка. Смело проповядва Христос на момичетата, с които играе, и за това е доведена пред управителя по време на гоненията на Диоклециан. Въпреки младата си възраст, тя не се отрича от Христос, за да спаси живота си. След ужасни мъчения е оставена да умре и хвърлена на бунище. Но същата нощ ѝ се явява ангел, казвайки: „Стани и бъди изцелена!“ Аквилина се издига напълно възстановена и хвали Бога; но тя се моли да не ѝ се отказва мъченическа смърт. Чува глас от небето, който казва: „Иди и ще ти бъде както желаеш.“ През нощта се връща в града и в двореца на управителя, вратите се отварят чудодейно пред нея и застава пред собственото легло на управителя. Излишно е да се казва, че управителят е обзет от ужас, когато се събужда и вижда момичето, което е смятал за мъртво. На следващата сутрин тя е обезглавена. Мощите ѝ изцеляват много от болните. По време на почина си тя е само на десет или дванадесет години.

Свети Трифилий, епископ на Левкозия (Никозия) в Кипър (370)

Той бил ученик на Свети Спиридон (памятник на 12 декември) и подобно на Свети Спиридон станал епископ на Кипър. Известен със своята милост, чистота и аскетичен начин на живот, той бил наричан „жив извор на сълзи“. След като добре пасъл стадото си в продължение на много години, той починал в мир.

Света Анна и нейният син Йоан (V в.)

„Взета като сирак в дома на благородник и третирана като осиновено дете, тя била обгрижвана и образована в тази къща. Богатият мъж я сметнал за достойна да се омъжи за сина му. Когато старецът починал, семейството настояло сина да напусне жена си заради ниското ѝ потекло и да се ожени за друга, по-подходяща за неговия ранг и богатство. Синът на богаташа се страхувал от Бога и не искал да направи това. Виждайки съпруга си в затруднения със семейството си, Анна тайно го напуснала и избягала на далечен остров, където нямало жива душа. Тя била бременна и скоро родила син. Те се трудили на острова тридесет години в пост и молитва. Тогава, по божествено провидение, на острова слязъл йеромонах. Той кръстил сина ѝ и го нарекъл Йоан. Анна живяла аскетичния си живот през пети век и починала мирно.“ (Пролог)