Няма пост
2И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи. 3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне.
1Така казва Господ: Идете, преминете през Моите порти; пригответе Моя път и направете път за Моя народ, и изхвърлете камъните от пътя; издигнете знаме за народите. Защото ето, Господ е направил да се чуе до краищата на земята: кажете на дъщерята Сионова: Ето, твоят Спасител идва, и наградата Му е с Него, и делото Му е пред лицето Му. И Той ще го нарече свят народ, изкупен от Господа; а ти ще бъдеш наречен град, който е търсен, и не изоставен. Кой е този, който идва от Едом, в червенината на дрехите си от Босор, така прекрасен в облеклото Си? Той вика със голяма сила: „Аз говоря в праведност и съд на спасение.“ Защо са дрехите Ти червени и облеклото Ти като от тъпкано виночерпило? „Аз съм пълен от тъпканото грозде; сам тъпках виночерпилото и нямаше никой от народите с Мен.“ Спомних си милостта на Господа, ще възпомена добродетелите на Господа, хвалата на Господа за всички дела, с които Той ни възнаграждава. Господ е добър Съдия за дома Израилев; Той постъпва с нас според милостта Си и според множеството на правдата Си. И Той каза: „Не сте ли Мой народ? Децата със сигурност няма да бъдат непокорни.“ И Той им стана спасение във всяка тяхна беда. Не пратеник, не Ангел, а сам Господ ги спаси, защото ги възлюби и ги пощади. Той ги изкупи, взе ги и ги възвиси през всички дни на вечността.
1Така казва Господ: Ето, денят Господен идва, и в онзи ден нозете Му ще застанат на Елеонската планина, срещу Йерусалим, откъм изток. И в онзи ден жива вода ще излезе от Йерусалим, половината към първото море и половината към последното море; така ще бъде и през пролетта, и през лятото; и Господ ще бъде Цар над цялата земя; в онзи ден ще има един Господ, и името Му ще обхване цялата земя и пустинята от Гаваа до Реммон, южно от Йерусалим; и Той ще бъде възвеличен и ще пребъдва на мястото Си от Вениаминовата порта до мястото на първата порта, до портата Гомор и до кулата Анамил, и до кулата на ъглите, и до царските линове за вино; и ще живеят в него, и няма да има повече проклятие, и Йерусалим ще живее в безопасност.
9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
1Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи 2до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, 3на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; 4и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; 5защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. 6Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? 7А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; 8но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя. 9И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. 10И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи 11и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето. 12Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път *.
36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43И като взе, яде пред тях. 44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48а вие сте свидетели за това; 49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
Те са живели в различни времена и на различни места, но са почитани заедно.
Свети Онуфрий Велики (400). „Този свети аскет живял цели шестдесет години в пустинята, когато монахът Пафнутий го посетил. Косата и брадата му стигали до земята, а дълга коса, бяла като сняг, била пораснала по цялото му тяло през годините на голота. Видът му бил трупен, неземен и вдъхващ страхопочитание. Виждайки Пафнутий, той го повика по име и след това му разказа за живота си в пустинята. Ангелът му пазител му се явил и го завел на това място. Дълго време той се хранел само с пръст, която била труднодостъпна в пустинята, и след това, когато преживял тежка борба с дяволските изкушения и когато сърцето му се утвърдило напълно в любов към Бога, ангел му донесъл хляб. А освен това, по Божията благодат, от едната страна на килията му израснала палма, която давала добри фурми, и оттам започнал да тече извор. „Но особено“, казал Онуфрий, „моята храна и питие са сладките Божии думи.“ На въпроса на Пафнутий за приемането на Причастие, отшелникът отговорил, че ангел Божий му носи Причастие всяка събота. На следващия ден старецът казал на Пафнутий, че това е денят на неговото заминаване от този свят; след това коленичил, помолил се на Бога и предал духа си в Божиите ръце. Тогава Пафнутий видял небесна светлина, която озарила тялото на починалия светец, и чул хор от ангелски войнства. Той погребал тялото на Онуфрий с почести и се върнал в собствения си манастир, където като жив свидетел разказва на братята, за тяхно назидание, за чудния живот на Божия човек и величието на Божия промисъл към онези, които се отдават изцяло на Негова служба.“ (Пролог)
„Великият часовослов“ добавя, че Пафнутий възнамерявал да остане на мястото, където Онуфрий починал, но скоро палмата изсъхнала и изворът пресъхнал, което Пафнутий приел като знак, че му е писано да напусне това място и да се върне да живее с братята.
Свети Петър Атонски (734). Роден е в благородно семейство в Константинопол и става войник. Пленен е от сарацините и хвърлен във вериги в затвора в Самара Сирийска. Прекарва дългото си затворничество в молитви към Бог да го освободи и да го изпрати на някое пустинно място, където да може да посвети остатъка от живота си на аскеза и молитва. Един ден му се явява Свети Николай заедно със Свети Симеон Богоприемец; когато се докосват до веригите му, те се разтопяват като восък и Петър веднага се озовава извън Самара. Той тръгва за Рим, където е постриган за монах от папата, след което се отправя с кораб, за да се върне у дома. По време на пътуването му се явява Божията майка заедно със Свети Николай и Петър я чува да казва на Свети Николай, че е отделила Света гора за Петър, за да живее в уединение. Петър никога не е чувал за Света гора, но слиза там и се установява в пещера. Там прекарва петдесет и три години в пълно уединение, молейки се и борейки се със суровостта на стихиите и атаките на демонични сили. След като известно време издържал на жестоки изкушения, ангел Божий започнал да му носи хляб на всеки четиридесет дни. Подобно на свети Онуфрий, смиреният му живот можел да остане незаписан; но по Божието провидение, една година преди смъртта на светеца, ловец на елени го намерил и чул STORYта за живота на Петър, която той записал. Свети Петър починал в мир; мощите му били пренесени в Македония.