Библейски четива (Синодален превод)
Изход 24.12-18 (Вечерня)
12И каза Господ на Моисея: възлез при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука.
13И стана Моисей с Иисуса, своя служител, и възлезе Моисей на Божията планина,
14а на стареите каза: останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има съдба, нека дохожда при тях.
15Моисей възлезе на планината, и облак покри планината,
16и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден (Господ) повика Моисея изсред облака.
17А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда.
18Моисей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Моисей на планината четирийсет дена и четирийсет нощи.
Съставно 15 - Изход 33.11-23; 34.4-6, 8 (Вечерня)
1Господ говореше с Моисей лице в лице, както човек говори със своя приятел. И после той се връщаше в стана; но младият служител Иисус, син на Нави, не напускаше шатъра. Моисей каза на Господа: „Виж, Ти ми казваш: ‘Води този народ нагоре’; но не си ми показал кого ще изпратиш с мен. А Ти си ми казал: ‘Познавам те над всички други и ти си намерил благоволение пред Мен.’ И сега, ако съм намерил благоволение пред Теб, покажи ми Себе Си, за да Те видя и да намеря благоволение пред Теб, и да позная, че този велик народ е Твой народ.“ И Господ му каза: „Аз Сам ще вървя пред теб и ще ти дам покой.“ И той Му каза: „Ако Ти Сам не вървиш с нас, не ни издигай оттук. Защото как ще се познае истински, че аз и Твоят народ сме намерили благоволение пред Теб, ако не вървиш с нас? По този начин ще бъдем прославени аз и Твоят народ повече от всички народи.“ И Господ каза на Моисей: „За теб ще направя това слово, което си изрекъл; защото ти си намерил благоволение пред Мен и те познавам над всички други.“ Моисей каза: „Покажи ми Твоята слава.“ И Той каза: „Ще премина пред теб в Моята слава и ще възвестя пред теб Моето име ‘Господ’; и ще бъда милостив към онези, към които ще бъда милостив, и ще пожаля онези, към които ще пожаля.“ И каза: „Ти не можеш да видиш Моето лице; защото никой човек няма да види Моето лице и да остане жив.“ И Господ каза: „Виж, има място при Мен; застани на скалата. И докато Моята слава преминава, Аз ще те поставя в пукнатината на скалата и ще те покрия с Моята ръка, докато премина; после ще отдръпна ръката Си и ти ще видиш гърба Ми; но Моето лице няма да ти бъде показано.“ И Моисей стана рано сутринта и се изкачи на планината Синай, както Господ му беше заповядал. Господ слезе в облака и застана там с него, и провъзгласи името „Господ“. Господ премина пред него и провъзгласи: „Господ, Господ, Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив и пълен с милост и истина.“ И Моисей бързо се поклони до земята и се поклони на Господа.
Съставно 23 - 3 Царства 19.3-9, 11-13, 15, 16 (Вечерня)
1Илия чу това и се уплаши; стана и побягна, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавее, в Юдейската земя; остави слугата си там. А сам той измина един ден път в пустинята и дойде и седна под едно самотно хвойново дърво. И легна под хвойновото дърво и заспа. Изведнъж някой се допря до него и му каза: „Стани и яж и пий, защото имаш дълъг път.“ Илия погледна и ето до главата му имаше пита хляб и стомна с вода. Той стана, яде и пи и отново заспа. Ангелът Господен дойде втори път, допря се до него и каза: „Стани и яж и пий, защото имаш дълъг път.“ Той стана, яде и пи; и в силата на тази храна вървя четиридесет дни и четиридесет нощи до планината Хорив. Там влезе в една пещера и прекара нощта там. И тогава дойде към него словото Господне, казвайки: „Излез и застани на планината пред Господа. И ето, Господ ще премине.“ И се надигна голям и силен вятър, който раздираше планините и трошеще скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра; и след вятъра земетресение, но Господ не беше в земетресението; и след земетресението огън, но Господ не беше в огъня; и след огъня — глас на тих вятър. И когато Илия го чу, той покри лицето си с мантията си и излезе и застана при входа на пещерата. Тогава Господ му каза: „Иди, върни се по пътя си и ще стигнеш до пустинния път на Дамаск; и ще помажеш Елисей, сина на Сафат, за пророк вместо теб.“
Лука 9.28-36
(Утринно Евангелие)
28Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
29И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
30И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;
31като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
32А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.
34Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
35И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
36И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
2 Петрово 1.10-19
(Апостол, Преображение)
10Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,
11защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.
12Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас.
13Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне,
14знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви.
15Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.
16Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.
17Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
18И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.
19Освен това имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,
1 Коринтяни 11.31-12.6 (Апостол)
31Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени;
32а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33Затова, братя мои, кога се събирате на вечеря, чакайте се един други.
34Ако пък някой е гладен, нека яде вкъщи, за да се не събирате за осъждане. А останалото ще наредя, кога дойда.
1А за духовните дарби не искам, братя, да не знаете.
2Знаете, че, когато бяхте езичници, вие се влачехте при немите идоли, като да ви водеха.
3Затова ви обаждам, че никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса, и никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго.
4Има различни дарби, ала Духът е един и същ;
5има различни служби, ала Господ е един и същ;
6има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички.
Матей 17.1-9
(Евангелие, Преображение)
1И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;
2и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
3И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.
4Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
5Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
6И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.
7Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
8А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.
9И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.
Матей 18.1-11 (Евангелие)
1В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
2И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
3и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
4и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;
5и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;
6а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.
7Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.
8Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;
9и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.
10Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.
11Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото.