Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
1 Коринтяни 1.10-18 (Апостол)
10Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.
11Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.
12А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов".
13Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?
14Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,
15та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.
16Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.
17Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.
18Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
Матей 14.14-22 (Евангелие)
14И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18Той рече: донесете Ми ги тука.
19И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.
20И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
22И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
Жития на светиите
Мъченик Еусигний от Антиохия (362)
Той беше войник в императорската армия, започвайки при езическия император Максимиан. Беше генерал при Константин и видя Кръста, който се яви на императора. След шестдесет години военна служба се оттегли в родния си град и се посвети на молитва, пост и добри дела. Един съгражданин, разгневен от решението, което Еусигний взел, за да разреши спор, го издал пред Юлиан Отстъпника като християнин. Призован пред Юлиан, той енергично изобличил императора за отстъпничеството му от вярата; за това бил обезглавен в напреднала възраст през 362 г.
Свети йеромартир Фабиан, папа на Рим (250)
Роден е в Рим и става скромен селски свещеник; но когато присъства на избора на нов папа, се вижда как бяла гълъб се спуска върху него и той е избран за папа. Въпреки че е скромен и кротък, той е безстрашен за вярата, събира телата на мъчениците, погребва ги и изграждал църкви и светилища над техните мощи. Според Пролога, той кръстил император Филип и сина му, също на име Филип, както и сенатора Понтий; по този начин имало християнски императори още преди Свети Константин Велики. Когато Деций станал император, преследването на християните се завърнало с ужасна сила и Фабиан бил обезглавен.
Праведната Нона (374), майка на Свети Григорий Богослов
Още приживе тя беше чудотворка чрез своите свети молитви. Тя върна съпруга си от идолопоклонството към християнската вяра; по-късно той стана епископ на Назианз. Дълбоките и благочестиви писания на сина ѝ Григорий говорят за християнското възпитание, което тя му е дала. С молитвите си тя веднъж спаси Свети Григорий от загиване в буря. Тя беше дякониса и почина в мир през 374 г.