Римляни 16.1-16 (Апостол)

1Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея: 2приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете й, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене. 3Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса 4(които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква. 5Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия. 6Поздравете Мариам, която се много труди за нас. 7Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа. 8Поздравете обичния ми в Господа Амплия. 9Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия. 10Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов. 11Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа. 12Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа. 13Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка. 14Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя. 15Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии. 16Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови.

Матей 13.3-9 (Евангелие)

3И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее; 4и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. 5Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. 8Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет. 9Който има уши да слуша, нека слуша!

Синаксис на Светия Архангел Гавриил

На този ден се почитат всички многобройни явления и чудеса на Светия Архангел, записани в Свещеното Писание и оттогава насам. Този празник дублира Синаксиса на Архангел Гавриил, който се празнува на 26 март, денят след Благовещение; смята се, че е бил добавен към календара тук някъде през IX век, за да може да се празнува по-тържествено извън Великия пост.

Света мъченица Голиндук от Персия (VI в.)

Тя била персийска благородничка по времето на царуването на Хосров II (590-628). Чрез видение на ангел тя повярвала в Христос и приела светото кръщение; кръщелното й име било Мария. Разгневеният й съпруг я докладвал на цар Хосров, който я хвърлил в мръсна тъмница, известна като „Забравата“, за осемнадесет години. През тези години й се казвало многократно да се отрече от Христос и тя била измъчвана по много начини. Хвърляли я на отровни змии, които обаче отказваха да й навредят. Някои беззаконни младежи били изпратени в килията ѝ, за да я осквернят, но Бог я направил невидима за тях. Много перси, изумени и вдъхновени от нейните търпеливи страдания, приели Христос. Накрая тя била освободена чрез посещението на ангел, пътувала до Йерусалим и Константинопол и починала в мир.

Тя се почита на 12 юли по славянския календар. Странно, тя се нарича мъченица във всички разкази, въпреки че е умряла свободна и в мир; вероятно нейните осемнадесет години жестоко затворничество са й донесли този титул.

Свети Юлиан, епископ на Сеноманис (Льо Ман) (1-ви век)

Той е бил ръкоположен за епископ от апостол Петър и изпратен в Галия като мисионер. Някои вярват, че той е бил Симон Прокаженият, когото Господ изцелил, а по-късно кръстил с името Юлиан. В Галия, въпреки големите трудности и лишения, той обърнал мнозина към вярата в Христос и извършил много чудеса — изцелявал болни, изгонвал демони и дори възкресявал мъртви. С времето местният принц Дефенсон се кръстил заедно с много от своите поданици. Той почива в мир.

Почиване на Фотиос Контоглу (1965) (30 юни по стария календар)

Мнозина го наричат „Блажен Фотиос”, но той все още не е официално канонизиран. През ХХ век той почти сам възстанови практиката на истинската византийска иконография в Църквата. Роден е през 1895 г. в един от многото гръцки градове в Мала Азия. Той и семейството му бягат в Гърция по време на „размяната на населението“ през 1923 г., когато над един милион гърци са прогонени от Турция и преселени в Гърция. Учи за светски художник, но все повече се привлича от византийската иконография, чиято практика почти е изчезнала: той усвоява иконографския дух и техника, като копира древни модели и учи при малкото монаси на Светата Гора, които все още практикуват истинската иконография. В началото работата му е пренебрегвана, тъй като светските западни стандарти са започнали да доминират дори в църковното изкуство. Бавно, чрез неуморния си труд, разбирането за православната иконография беше възстановено в Църквата, не само в Гърция, но и по целия свят. Въпреки че беше женен, той живееше в бедност, често даряваше творбите си на църкви или ги изпълняваше срещу символични хонорари. Неговите дълбоко духовни писания са много почитани в Гърция, макар че повечето остават непреведени на английски.