Римляни 7.1-13 (Апостол)

1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив? 2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. 3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго. 4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. 5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; 6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. 7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". 8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. 9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя, 10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, 11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра. 13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

Матей 9.36-10.8 (Евангелие)

36Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. 37Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, 38затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. 2А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, 3Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, 4Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде. 5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; 6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; 7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; 8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

Дева-мъченица Феврония Низибийска (310 г.)

Въпреки че била дъщеря на римски сенатор и голяма красавица, тя избягала от света и отишла в манастир в Месопотамия. (Красотата ѝ била толкова голяма, че игуменката я накарала да стои зад параван, докато четела на монахините си.) По това време император Диоклециан изпратил някой си Селен, заедно с племенника му Лизимах, на мисия да намери и унищожи християни на Изток. Въпреки че Селен бил свиреп гонител на християните, Лизимах изпитвал съчувствие към тях и тайно ги защитавал, когато можел. Селен и неговата група отишли в Нисибис, където добродетелта и святостта на Феврония вече били добре известни, въпреки че тя била само на двадесет години. Селен я повикал и положил всички усилия да я убеди да се отрече от вярата си. Когато тя устояла на вярата, първо била жестоко разчленена, а след това обезглавена. Лизимах събрал мощите ѝ и ги отнесъл в манастира за погребение. В манастира той, заедно с много войници, бил кръстен. Мощите на света Феврония извършили много изцеления и самата тя се явила на другите монахини в деня на смъртта си, застанала на обичайното си място сред сестрите си. Мощите ѝ били пренесени в Константинопол през 363 г.

Свети отец Дионисий, основател на манастира „Свети Йоан Предтеча“ на Атон (1380 г.)

Той е роден в Корица в Албания. По-големият му брат Теодосий отишъл в Света гора и с времето станал игумен на манастира Филотей. Няколко години по-късно Дионисий последвал брат си и станал монах под негово ръководство във Филотей. Небесна светлина започнала да се явява на Дионисий всяка нощ на едно и също място, на известно разстояние от манастира му. Вярвайки, че светлината е божествен знак, че трябва да построи манастир, Дионисий напуснал Света гора, за да потърси помощ от брат си (сега митрополит на Трапезунд) и император Алексий Комнин. От императора той получил както пари, така и кралска харта, която все още се съхранява в манастира „Свети Йоан Предтеча“, основан от Дионисий през 1380 г. и често наричан Дионисиев манастир. По-късно пирати ограбили манастира и Дионисий отишъл в Трапезунд, където починал на седемдесет и две години.