Исаия 43.9-14 (Вечерня)

9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! 10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. 11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. 12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; 13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? 14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Съставно 10 - Битие 17.15-17, 19; 18.11-14; 21.1-8 (Вечерня)

1Господ Бог каза на Авраам: Що се отнася до Сара, твоята жена, името ѝ няма вече да бъде Сара, а Сарра ще бъде името ѝ. Ще я благословя и ще ти дам от нея син; и ще го благословя, и той ще бъде за народи, и от него ще произлязат царе на народи. И Авраам падна на лицето си и се засмя, казвайки в сърцето си: Нима на сто години ще ми се роди син? И Сарра, която е на деветдесет, нима ще роди дете? Бог каза на Авраам: Да; виж, твоята жена Сарра ще ти роди син и ще наречеш името му Исаак; и ще утвърдя Моя завет с него като вечен завет. А Авраам и Сарра бяха стари, напреднали във възраст. Но Сарра се засмя в себе си, казвайки: Това не ми се е случвало досега; а моят господар е стар. И Господ Бог каза на Авраам: Защо Сарра се засмя в себе си, казвайки: Наистина ли ще родя? Защото съм стара. Но нищо не е невъзможно за Бога. И Господ посети Сарра, както беше казал, и тя зачене и роди син на Авраам в тяхната старост, в онова време, което Господ беше определил. И той го обряза на осмия ден, както Господ Бог му беше заповядал. И Авраам беше на сто години, когато му се роди синът Исаак. А Сарра каза: Господ ми даде смях; защото всеки, който чуе, ще се радва с мен. И тя каза: Кой ще съобщи на Авраам, че Сарра кърми дете, след като съм родила дете в моята старост? И детето порасна и беше отбито. И Авраам направи голямо угощение в деня, когато синът му Исаак беше отбит.

Съставно 11 - Съдии 13.2-8, 13-14, 17-18, 21 (Вечерня)

1В онези дни имаше човек от племето Дан, и името му беше Маноах, а жена му беше бездетна и не беше раждала дете. И Ангелът Господен се яви на жена му и ѝ каза: „Виж, ти си бездетна и не си раждала дете и не си зачнала син. Но сега внимавай и не пий вино или сикер и не яж нищо нечисто. Защото ето, ще заченеш в утробата и ще родиш син, и никакво желязо няма да докосне главата му, защото детето ще бъде назорей Божий от утробата на майка си.“ И жената дойде и каза на мъжа си: „Божий човек дойде при мен и видът му беше като вид на Ангел Божий, много светъл. И той каза: ‘Виж, ще заченеш в утробата и ще родиш син; и сега внимавай и не пий вино или сикер и не яж нищо нечисто, защото детето ще бъде назорей Божий от утробата до деня на смъртта си.’“ И Маноах се помоли на Господа и каза: „Господи мой, нека Божият човек, когото си изпратил, дойде пак при нас и ни поучи какво да правим за детето, което ще се роди.“ Тогава Ангелът дойде при Маноах и каза: „От всичко, което казах на жена ти, нека тя се пази. Да не яде нищо, което идва от лозата; да не пие вино или сикер.“ И Маноах каза на Ангела Господен: „Как ти е името, за да те прославим, когато се изпълни словото ти?“ И Ангелът Господен му каза: „Защо питаш за моето име? То е чудно.“ И Ангелът Господен вече не се яви на Маноах и на жена му.

Съставно 8 - Исаия 40, 41, 45, 48, 54 (Вечерня)

1Така казва Господ: Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва Бог. Свещеници, говорете на сърцето на Йерусалим. Утешете я, защото нейното унижение се изпълни; защото нейният грях е премахнат, понеже тя получи от ръката Господня двойно за своите грехове. Глас на викащ в пустинята: Пригответе пътя на Господа, изправете пътищата на нашия Бог. Всяка долина ще се напълни и всяка планина и хълм ще се снижат; кривото ще стане право, и неравните пътища ще се изгладят; и всяка плът ще види спасението на Бога. Възкачи се на висока планина, ти, който носиш благата вест на Сион; издигни гласа си със сила, ти, който носиш благата вест на Йерусалим. Издигни го, не се бой. Аз, Господ Бог, Аз, Богът на Израил, ще чуя и няма да ги оставя; но ще отворя реки от планините и извори посред равнините. Ще превърна пустинята във водни ливади и жадната земя във водни потоци. Нека небесата се радват отгоре и облаците да изливат правда. Нека земята да поникне и да разцъфне с милост и правда. Разгласи глас на радост до краищата на земята и нека се чуе това: кажете, че Господ е избавил Своя слуга Яков. И ако ожаднеят в пустините, Той ще им изведе вода от скала. Радвай се, безплодна, която никога не си раждала; извикай и запей, ти, която не си познала родилни болки, защото децата на изоставената са повече от децата на тази, която има съпруг.

Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Лука 1.24-25, 57-68, 76, 80 (Утринно Евангелие)

24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: 25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. 57А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. 58И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея. 59На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. 60Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. 61И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 62И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. 63Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха. 64И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога. 65И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея. 66Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него. 67И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: 68благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ 76И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, 80А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.

Римляни 2.10-16 (Апостол)

10а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин; 11защото Бог не гледа на лице. 12Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени 13(защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; 14защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; 15че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), 16в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.

Евреи 11.33-12.2 (Апостол, Светии)

33които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, 35жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; 36други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, 37с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани 38(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. 39И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, 40защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, 2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.

Римляни 13.11-14.4 (Апостол, Предтеча)

11И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. 12Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. 13Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; 14но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.

1Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. 2Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. 3Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. 4Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.

Матей 4.18-23 (Евангелие)

18И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; 19и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. 20И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него. 21Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика. 22Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него. 23И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Матей 4.25-5.12 (Евангелие, Светии)

25И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.

1Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.

Лука 1.1-25, 57-68, 76, 80 (Евангелие, Предтеча)

1Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития, 2както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, - 3то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле, 4за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил. 5В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета. 6И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. 7Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст. 8Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, 9по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, 10а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, - 11тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, 12и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. 13А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; 14и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; 15защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; 16и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; 17и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. 18И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. 19Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; 20и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. 21И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. 22А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. 23След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. 24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: 25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. 57А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. 58И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея. 59На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. 60Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. 61И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 62И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. 63Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха. 64И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога. 65И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея. 66Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него. 67И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: 68благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ 76И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, 80А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.

Рождество на Свети Йоан Кръстител

Чудесната STORY за зачатието и раждането на Предтечата е разказана в първа глава на Евангелието според Лука. Заедно с Пресвета Богородица и Самия Христос, както зачатието, така и раждането му се отбелязват като църковни празници. Името му, Йоанан на еврейски, означава „Господ е милостив“.

Прологът добавя: „Новината за явяването на ангела на Захария, за неговата онемялост и за развързването на езика му точно в момента, в който е написал „Йоан“, се разнесла из целия Израел и стигнала до ушите на Ирод. Затова, когато изпратил хора да убият всички бебета около Витлеем, той изпратил хора до семейната къща на Захария в хълмовете, за да убият и Йоан. Но Елисавета скрила детето своевременно. Царят се разгневил на това и изпратил палач в Храма, за да убие Захария (защото тогава бил негов ред отново да служи в Храма). Захария бил убит между двора и Храма, а кръвта му се съсирила и втвърдила върху тротоарните плочи и останала като траен свидетел срещу Ирод. Елисавета скрила себе си и детето в пещера, където скоро починала. Младият Йоан останал сам в пустинята, под грижите на Бог и Неговите ангели.“ Вижте 5 септември.

Събор на светите Захария и Елисавета

---

Свети мъченици Орентий, Фарнакий, Ерос, Фирм, Фирмин, Кириак и Лонгин (3 в.)

Всички те били братя, войници заедно по време на управлението на Максимиан. По време на римска кампания срещу скитите отвъд Дунав, Орентий се сражавал в единоборство с Маратом, скитски шампион като Голиат, и го убил. Римският командир заповядал жертвоприношение на идолите в знак на благодарност за победата; но Орентий и братята му заявили, че са християни и няма да направят такава жертва. В един миг шампионът в битката се превърнал в преследван изповедник: без оглед на голямата му победа, той и братята му били осъдени на изгнание. Всички те умрели по пътя, от глад или мъчения.