Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

Деяния 16.16-34 (Апостол)

16И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. 17Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение. 18Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. 19Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците. 20И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни 21и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме. 22Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; 23и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази. 24Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада. 25Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. 26Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха. 27А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. 28Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук. 29Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила; 30и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася? 31А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом. 32И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му. 33Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни; 34и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.

Йоан 9.1-38 (Евангелие)

1И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. 2Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави', кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? 3Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. 4Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. 5Докле съм в света, светлина съм на света. 6Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, 7и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал. 8А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? 9Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм. 10Тогава го питаха: как ти се отвориха очите? 11Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах. 12Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная. 13Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. 14А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. 15Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. 16Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра. 17Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е. 18Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал 19и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда? 20Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; 21а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си. 22Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. 23Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте. 24Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. 25Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. 26Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите? 27Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици? 28А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. 29Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е. 30Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. 31Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. 32Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. 33Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо. 34Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън. 35Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? 36Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? 37Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е. 38А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.

Свещеномъченик Терапонт, епископ на Сарди (259)

Заради смелата си проповед за Христос и обръщането на мнозина към вярата, той бил хванат и измъчван от езичниците. След като го затворили и го изгладнели, преследвачите го вързали за четири стълба и го бичували, докато плътта му не била съблечена от костите му. Но той останал жив и четирите мъртви стълба, за които бил вързан, поникнали във високи, зелени дървета, от които мнозина получили изцеление. Накрая свети Терапонт бил посечен с меч по време на управлението на император Валериан.

Свети мъченици Теодора и Дидим (304)

„По време на царуването на нечестивия император Максимилиан, в Александрия живеела девойка на име Теодора, добре образована и от благороден произход. Тя била изправена пред съда на езичниците заради християнската си вяра. След дълги разпити и мъчения за вярата, князът, нейният мъчител, заповядал да я хвърлят в публичен дом и на войниците да се даде свободен достъп до нея, за да задоволяват плътските си страсти. Теодора се помолила горещо на Бога да я спаси от осквернение и когато се помолила, при нея влязъл войник на име Дидим и ѝ казал, че е слуга Христов. Той я облякъл във войнишките си дрехи, а себе си – в нейната рокля, след което я пуснал и сам останал в публичния дом. Той бил хванат и отведен пред съдията, където признал, че е християнин и е спасил Теодора, и сега е готов да умре за Христос. Той бил осъден на смърт и отведен на мястото на екзекуцията. Теодора се затичала към него там и извикала: „Въпреки че ти спаси честта ми, не те помолих да ме спасиш от смърт. Предай мъченическата смърт на...“ „мен!“ Дидим отговорил: „Възлюбена сестро, не пречи на смъртта ми за Христос, нито на измиването на греховете ми в кръвта ми.“ Чувайки този разговор, езичниците осъдили и двамата на смърт, обезглавили ги и изгорили телата им. Те страдали с почести и получили вечни венци на слава в Александрия през 304 г. (Пролог)

Свети Нови Изповедник Йоан Руски (1730)

Той е пленен по време на руска кампания срещу турците през 1711 г. и продаден в робство в Мала Азия. Като роб той се стреми да служи вярно на Бога, като същевременно служи на земния си господар във всичко почтено. Въпреки многото изкушения, предлагани от мюсюлманите да се отрече от вярата си, той остава непоколебим и му е позволено да върши чудеса чрез молитвите си. Почива в мир през 1730 г. Мощите му остават нетленни.

Свети Давид от Гарешджей (VI в.)

„Този Давид е един от тринадесетте грузински отци (7 май). Той е кръстен така на пустинята Гараджели близо до Тифлис, където е живял аскетичен живот. В напреднала възраст Давид решил да посети Светата земя с няколко свои ученици. Той оставил ръководството на манастира на двама старци, Лукиан и Додо, и тръгнал на път. Когато стигнали до хълм, от който се виждал Йерусалим, Давид се разплакал и казал: „Как мога да смея да ходя по стъпките на въплътения Бог с тези грешни крака?“ и казал на учениците си да отидат и да се поклонят на светите места, но самият той взел три камъка и тръгнал да се връща. Но Господ не оставил такова смирение скрито от света и ангел се явил на Илия, патриарха на Йерусалим, и му казал: „Изпрати веднага да повикат стареца, който точно сега се връща в Сирия; той е взел със себе си три камъка и носи със себе си цялата благодат на Светата земя. Един камък е достатъчна благословия за него; нека върне другите два в Йерусалим. Той се нарича авва Давид.“ „Гарешджей.“ Патриархът бързо изпратил мъже да настигнат стареца. Те взели от него два камъка и го пуснали да си върви. Третият камък лежи на гроба му и до днес и притежава чудотворна лечебна сила.“ (Пролог)

Достопочтен Беда (Баеда) (735)

Той прекарва почти целия си живот като монах в Англия и е известен предимно с многобройните си писания. Постъпва в манастира в Уиърмут на седемгодишна възраст, а по-късно се премества (вероятно като един от основателите) в манастира Джароу, където прекарва остатъка от живота си. Ръкоположен е за свещеник на тридесетата си година. В допълнение към многобройните произведения на библейската екзегеза, много популярни през Средновековието, той съставя „Църковна STORY“, която все още е основният източник за STORYта на установяването на християнството на Британските острови. Почива в мир.

Проблем: Беда е живял по времето на неразделената Църква, но е канонизиран на Запад едва през 1899 г., векове след Великата схизма. Вероятно тогава той никога не е бил официално прославян от Православната църква. Дали е той светец на Църквата? Оставяме отговора на по-мъдрите глави.