Деяния 15.35-41 (Апостол)

35Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне. 36След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са. 37Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко. 38Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени. 39От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър; 40а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята, 41и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.

Йоан 10.27-38 (Евангелие)

27Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, 28и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми. 29Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми. 30Аз и Отец едно сме. 31Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият. 32Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте? 33Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог. 34Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"? 35Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието), 36на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий? 37Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте; 38ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.

Свети апостол Карп от седемдесетте

Той беше един от седемдесетте и спътник на Свети Павел, който го споменава във 2 Тимотей 4:13. Става епископ в Тракия (Великият часовослов казва в Берия, Прологът във Варна), където претърпява мъченическа смърт. Свети Дионисий Ареопагит се среща с него и пише за него, заявявайки, че Карп никога не е започвал литургията, без първо да получи небесно видение.

От Пролога: „Не трябва да желаем смъртта на грешника, а неговото покаяние. Нищо не натъжава толкова Господа, Който е страдал на Кръста за грешниците, както когато Му се молим за смъртта на грешника и за отстраняването му от нашия път. Веднъж се случило, че апостол Карп загубил търпение и започнал да се моли на Бога да изпрати смърт на двама грешни мъже, единият езичник, а другият отстъпник от вярата. Господ му се явил и казал: „Ето, ето Ме; готов съм да бъда разпнат отново за спасението на човеците.“ Свети Карп разказал това събитие на Свети Дионисий Ареопагит, който го записал като урок за всички в Църквата, че трябва да се молим за спасението на грешниците, а не за тяхната погибел. Защото Господ „не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“ (2 Петрово 3:9).“

Свети Августин Кентърбърийски, евангелизатор на Англия (ок. 605 г.)

Той е основател на Църквата в Южна Англия, която по това време е била почти изцяло езическа, въпреки че християнството процъфтява в келтските земи Ирландия, Уелс и части от Шотландия. Августин, монах в манастира „Свети Андрей“ в Рим, е избран от папа Григорий I да ръководи мисия в Англия. Той и група от около четиридесет монаси акостират в Англия през 597 г.; те са посрещнати топло от крал Етелберт, който е кръстен от Августин и по този начин става първият християнски крал на англосаксонския народ. През 601 г. папа Григорий прави Августин архиепископ на Британия и основава катедралата си в Кентърбъри, където също така основава манастир. Свети Августин работи безуспешно, за да обедини църквите си с тези на ирландските монаси и йерарси, които следват различни литургични практики, пазят различна дата на Пасха и не одобряват по-малко строгите римски монашески практики, въведени от архиепископа. Той почина в мир.

Свети новомъченик Александър Солунски (1794)

Той е роден в Солун и въпреки че е кръстен като християнин, приема исляма като млад мъж, като в крайна сметка става суфий (един от мистична секта сред мюсюлманите). Но с времето започва да се разкайва и стига до заключението, че мъченичеството е единственият начин да се очисти от петното на отричането си от Христос. След като се разкайва, той се явява на турците, облечен като християнин. Той е хвърлен в затвора и измъчван, но в отговор на всяко изкушение, заплаха или мъчение, той само казва: „Роден съм християнин и като християнин ще умра.“ Накрая е осъден на смърт, която Александър с радост приема като знак за Божията прошка. Той е посечен с меч в Смирна през 1794 г.