Деяния 17.1-15 (Апостол)

1Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога. 2Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията, 3като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. 4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. 5Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа. 6А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук; 7тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус. 8И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това. 9Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги. 10А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога. 11Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй. 12И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко. 13Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа. 14Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.

Йоан 11.47-57 (Евангелие)

47Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. 48Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа. 49Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете, 50нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. 51И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. 53От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. 54Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си. 55Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. 56Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника? 57А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

Нашите отци сред светиите Епифаний, епископ Кипърски (403) и Герман, архиепископ Константинополски (740)

Свети Епифаний е роден евреин в Палестина, но той и сестра му повярвали в Христос и били кръстени заедно. Епифаний раздал всичките си притежания на бедните и станал монах. Той познавал Свети Иларион Велики (памятник на 31 октомври) и пътувал сред египетските монаси, за да се учи от техните пътища и мъдрост. Славата за неговата добродетел се разпространила толкова широко, че били направени няколко опита да бъде назначен за епископ, първо в Египет, а след това в Кипър. Винаги, когато Епифаний чувал за тези планове, той бягал от района. Накрая бил назначен за епископ чрез буря: наредено му било да отиде в Кипър, но той се качил на кораб за Газа, но насрещен вятър отвел кораба му директно в Кипър, където „Епифаний попаднал в ръцете на епископи, които се били събрали, за да изберат наследник на новопочиналия епископ на Констанция, и преподобният Епифаний най-накрая бил принуден да бъде ръкоположен около 367 г.“ (Великият часовник). Той вярно пазил стадото си до края на живота си, вършейки много чудеса, защитавайки Църквата от арианската ерес и съставяйки няколко книги, от които най-обичаната е „Панарион“ (от латински за „кутия за хляб“), изложение на вярата и изследване на осемдесет ереси. Понякога е наричан „Петезичният“, защото е владеел свободно иврит, египетски, сирийски, гръцки и латински.

Свети Герман е син на видно семейство в Константинопол. Той става митрополит на Кизик, след което е възкачен на престола в Константинопол през 715 г. Именно той кръщава бебето Константин, което през целия си живот е наричано „Копроним“, защото се е изхождало в кръщелния купел (въпреки че не е нито първото, нито последното бебе, което го е направило). При този инцидент се казва, че патриарх Герман е пророкувал, че детето един ден ще донесе някаква гнусна ерес върху Църквата, което той и прави, превръщайки се в известен иконоборец като император. Герман открито се противопоставя на указа на император Лъв Исавр, с който започва преследването на светите икони. Заради това е свален от власт и прогонен в изгнание през 730 г. Той живее остатъка от живота си в мир. Свети Герман е композитор на много от църковните химни, особено тези за празника Сретение в храма.

Тези два светци винаги се почитат заедно.