Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Притчи 10.31-11.12 (Вечерня)

31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. 32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. 2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) 3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. 4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. 5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. 6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. 7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. 8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. 9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. 10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. 11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. 12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Деяния 16.16-34 (Апостол)

16И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. 17Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение. 18Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. 19Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците. 20И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни 21и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме. 22Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; 23и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази. 24Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада. 25Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. 26Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха. 27А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. 28Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук. 29Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила; 30и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася? 31А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом. 32И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му. 33Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни; 34и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Светии)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Йоан 9.1-38 (Евангелие)

1И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. 2Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави', кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? 3Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. 4Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. 5Докле съм в света, светлина съм на света. 6Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, 7и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал. 8А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? 9Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм. 10Тогава го питаха: как ти се отвориха очите? 11Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах. 12Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная. 13Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. 14А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. 15Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. 16Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра. 17Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е. 18Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал 19и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда? 20Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; 21а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си. 22Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. 23Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте. 24Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. 25Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. 26Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите? 27Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици? 28А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. 29Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е. 30Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. 31Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. 32Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. 33Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо. 34Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън. 35Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? 36Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? 37Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е. 38А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.

Матей 5.14-19 (Евангелие, Светии)

14Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. 15Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. 16Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. 17Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. 18Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.

Свети равноапостолни Методий (885) и Кирил (869), първи учители на славяните

Двамата светци били братя, родени в Солун. Свети Методий, по-големият брат, служил като войник десет години, преди да стане монах. Кирил бил библиотекар в църквата „Света София“ в Константинопол; след това и той станал монах.

Първата им мисионерска работа не е била сред славяните: когато царят на хазарите (монголски народ, който по това време е населявал голяма част от днешна Русия) помолил император Михаил да изпрати учители, които да обучават народа му, императорът избрал Кирил и Методий за свои емисари. Те обърнали хазарския цар в християнската вяра, заедно с много от неговите благородници и простолюдие.

Когато крал Ростислав Моравски също потърсил учители на християнската вяра, Кирил и Методий отново били изпратени. Този път те измислили азбука за славянския език и я използвали, за да преведат много от гръцките богослужебни книги на езика на народа. (На теория православните винаги са имали привилегията да слушат църковните служби на родния си език, макар че често привързаността към мъртви езици е пречила на този идеал да се превърне в реалност.) И двамата братя били многократно атакувани от германски свещеници от региона, които се противопоставяли на използването на общия език в литургията. В различни моменти и двамата братя били принудени да се обърнат към Римския папа за оправдание и защита, който всеки път горещо ги подкрепял.

След смъртта на двамата светци, атаките срещу делото им продължили и учениците им в крайна сметка били прогонени от Моравия. Учениците, бягайки на юг, намерили по-топъл прием сред южните славянски народи и делото им дало много плодове в България (включително днешна Сърбия) и други страни. И, разбира се, азбуката, която те измислили, наречена кирилица на името на Свети Кирил, остава стандартната азбука както на славянските богослужебни книги на Църквата, така и на славянските езици днес.

Свети свещеномъченик Мокий (288? 295?)

„Свети свещеномъченик Моций, който бил от римски родители, живял по време на управлението на Диоклециан и бил свещеник в Амфилопол Тракийски. Един ден, когато идолопоклонниците се събрали и проконсул Лаодикий принасял жертва на Дионисий, Моций влязъл в храма и преобърнал олтара. След много мъки, чрез които бил запазен цял по божествена благодат, той бил изпратен във Византия, където бил обезглавен около 288 година. Свети Константин Велики построил великолепна църква в чест на Свети Моций в Константинопол, където били положени светите му мощи. Той е един от Светите безсребреници.“ (Велик часовослов)

Прологът и календарът на Свети Герман посочват датата на кончината му като 295 година.