Няма пост
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
12А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. 13От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше. 14А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, 15тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. 16Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха. 17Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист, 18туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им: 20идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
По време на гоненията на Диоклециан, той бил много стар човек, служил шестнадесет години като четец, след това двадесет и осем години като дякон и накрая като свещеник тридесет години, общо седемдесет и четири години. Езическият съдия го поставил в храма на Ескулап, където се държали големи змии и се почитали като богове. Въпреки че съдията възнамерявал Артемон да бъде нападнат от змиите, светият свещеник ги обездвижил с кръстния знак, извел ги от храма и пред езическите жреци духнал върху змиите, които умрели мигновено. Главният свещеник, Виталис, паднал на колене и извикал: „Велик е християнският Бог!“. Артемон го кръстил заедно с няколко негови приятели.
Тогава неразкаялият се съдия осъдил Артемон да бъде хвърлен в горяща смола, но самият съдия бил хвърлен от коня си в смолата и умрял. След това Артемон бил освободен за известно време и прекарал времето си в проповядване на вярата на своя народ („винаги придружен от два опитомени елена“, казва Свети Николай Велимирович!). Но той бил арестуван отново и обезглавен през 303 г.
„Мартин става папа на 5 юли 649 г., по време на ожесточена кавга между православните и монотелитските еретици. Констанс II, внукът на Ираклий, е на трона по това време, а Павел е патриарх на Константинопол. За да възстанови мира в Църквата, самият император написва догматичен декрет, Типос, който силно клони към ереста. Папа Мартин свиква събор от 105 епископи, на който изявлението на императора е осъдено. В същото време папата пише писмо до патриарх Павел, молейки го да поддържа чистотата на православната вяра и да съветва императора да отхвърли теориите на еретиците. Това писмо разгневява както патриарха, така и императора. Императорът изпраща един от своите генерали, Олимпий, да отведе папата в Константинопол във вериги. Генералът не смее да върже папата със собствените си ръце, а нарежда на един от войниците си да го убие с меч в църква. Но когато войникът влиза в църквата със скрит меч, той моментално ослепява. Така, по Божието провидение, Мартин избегнал смъртта. По това време сарацините нападнали Сицилия и Олимпий отишъл там, където умрял. След това, по интриги на еретика патриарх Павел, императорът изпратил втори генерал, Теодор, да върже и залови папата по обвинение, че той, папата, е в заговор със сарацините и че не почита пресветата Богородица. [!!] Когато генералът пристигнал в Рим и прочел обвинението срещу папата, той отговорил, че това е клевета; че нямал никакъв контакт със сарацините, противниците на християнството, „и който не изповядва пресветата Богородица и не ѝ отдава почит, нека бъде прокълнат в този век и в идния.“ Но това не повлияло на решението на генерала. Папата бил вързан и отведен в Константинопол, където лежал дълго в затвора в тежка болест, измъчван от тревога и глад, докато най-накрая бил осъден на изгнание в Херсон, където живял две години преди смъртта си. Той предал душата си в ръцете на Господа, за когото бил страдал толкова много, през 655 г. Злият патриарх Павел починал две години преди него и когато императорът го посетил на смъртния му одър, той ударил главата си в стената, признавайки със сълзи, че е съгрешил много срещу папа Мартин и молейки императора да освободи Мартин. (Пролог)
В някои минеи той се почита на 14 април.