Деяния 3.11-16 (Апостол)

11И понеже изцереният хром се не отделяше от Петра и Иоана, то целият народ ужасе'н се стече при тях в притвора, наречен Соломонов. 12Като видя това Петър, каза към народа: мъже израилтяни, какво се чудите на това, или какво сте се вгледали в нас, като че ли със своя сила или благочестие сме направили тоя да ходи? 13Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова, Бог на отците ни, прослави Своя Син Иисуса, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред лицето на Пилата, когато той бе решил да Го пусне. 14Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и поискахте да ви дари един човек убиец, 15а Началника на живота убихте. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели. 16И заради вярата в Неговото име, името Му укрепи тогова, когото гледате и познавате, а вярата, що е чрез Него, му даде това изцеление пред всинца ви.

Йоан 3.22-33 (Евангелие)

22След това дойде Иисус с учениците Си в земята Иудейска, и там живееше с тях и кръщаваше. 23А Иоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха; 24защото Иоан още не беше хвърлен в тъмница. 25Тогава между Иоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението. 26И дойдоха при Иоана и му рекоха: рави, Оня, Който беше с тебе отвъд Иордан и за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него. 27Иоан отговори и рече: не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето. 28Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него. 29Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни. 30Той трябва да расте, пък аз да се смалявам. 31Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето, Той е над всички. 32И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му. 33Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.

Свети Исаак Сириец, абат на Сполето, Италия (ок. 550 г.)

Това не е известният Исаак Сирийски (поменан на 28 януари), който е написал „Аскетическите проповеди“, а монах, който се е установил в Сполето и е бил известен със светия си, уединен живот, чудесата и проницателността си. Жителите на Сполето са се опитвали да го почетат с пари и други дарове, но той е отказал всичко и се е оттеглил в килия в гората. Скоро там е израснал голям манастир, докато други са се присъединявали към него в молитвения му живот.

Веднъж двама почти голи мъже дошли да просят дрехи от Исаак. Той казал на един монах да отиде до хралупа от дърво на известно разстояние и да донесе това, което е намерил там. Монахът се върнал с дрехи и ги дал на просяците. Те се засрамили, когато открили, че това са техните собствени дрехи, които били скрили в дървото.

Един човек дал два кошера на манастира. Монах скрил единия от тях и занесъл другия на игумена. Исаак му казал: „Внимавай, когато се връщаш в кошера, който си скрил: той е превзет от отровни змии. Внимавай да не те ухапят.“

Свети Василий Изповедник, епископ на Парий (ок. 760 г.)

В мрачните дни на иконоборството, този свети епископ отказал да подпише императорската заповед, осъждаща почитането на иконите, и за това бил жестоко преследван по много начини от еретиците до края на живота си; през цялото време той останал „твърд като диамант в своето православие“. (Пролог)

Нашата Света Майка Атанасия (860)

„Родена на остров Егина от богати и знатни родители, тя раздала имота си на бедните и отишла в манастир, където се подлагала на все по-голяма аскеза. Хранела се само веднъж на ден, и то само хляб и вода, а по време на Великия пост само веднъж на всеки два дни. Само на Коледа и Великден вкусвала месо и масло. Въпреки че била игуменка на манастира, тя била служебница на всички останали сестри и се срамувала, че някой трябва да ѝ служи. Тя била удостоена с великия дар на чудотворството, както приживе, така и след смъртта си.“ (Пролог)