Великденски пост — Разрешава се вино и елей
9От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй. 10Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите. 11А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, 12за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
47Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. 48Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните; 49и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния. 50И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление. 51Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим 52изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; 53защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие. 54А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа". 55"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" 56Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. 57Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
31Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие. 32И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка. 33Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му; 34и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата', сиреч, отвори се. 35И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто. 36И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха. 37И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.
24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
Той е роден в Кесария Витиния. Овдовелият му баща става монах, оставяйки Никита на грижите на баба си. Самият Никита, когато пораства, постъпва в манастир в Мидикион, на Мраморно море. След седем години монашески живот е ръкоположен за йеромонах от патриарх Тарасий. Когато Никифор, игуменът на манастира, умира, братята избират Никита за свой нов игумен.
Когато Лъв Арменецът станал император, той възродил иконоборческата ерес, въпреки че тя била потушена при императрица Ирина и осъдена от Вселенски събор. Императорът свалил от престола и изгнал светия патриарх Никифор, като на негово място поставил еретик. Никита, тъй като бил известен със своята святост и непоколебима почит към светите икони, бил затворен и измъчван, но не се поколебал в защитата си на Православието. Никита бил отвеждан от затвор в затвор, мъчения на мъчения и заточен два пъти, докато накрая Лъв Арменецът умрял и православният император Михаил се възкачил на престола и освободил всички затворени заради Православието.
След като бил освободен, Никита се оттеглил в уединено отшелничество близо до Константинопол, където прекарал остатъка от живота си в молитва и благодарност. Когато починал, тялото му било върнато в манастира му; по време на пътуването много от болните, които се докоснали до святото му тяло, били изцелени.
„Свети Йосиф е от Сицилия, син на Плотин и Агата. Тъй като Сицилия е била покорена от мюсюлманите, той заминава оттам и, пътувайки от място на място, идва със Свети Григорий Декаполски (виж 20 ноември) в Константинопол, където претърпява горчиви страдания заради благочестивата си ревност. Пътувайки до Рим, той е заловен от арабски пирати и отведен в Крит, откъдето по-късно се завръща в Константинопол. Той става отличен химнограф и почина в святост малко след 886 г. (според някои, това е било през 883 г.). Мелизматичните канони на Минея са предимно дело на този Йосиф; те носят името му в акростиха на Деветата песнопение. Той е съставил и по-голямата част от свещената книга, известна като Параклетик, която допълва Октоиха. Поради тази причина Йосиф е наричан par excellence Химнограф.“ (Велик Часослов)
„Горчивите страдания“, които Свети Йосиф е претърпял, вероятно се дължат (съдейки по датите му) на почитането му на светите икони.
Забележка: В славянския календар той се чества на 4 април.
Роден през 1866 г., той се жени и има три деца. През 1920 г., на 54-годишна възраст, той и съпругата му тихо се разделят и всеки от тях започва монашески живот. В крайна сметка той става духовен отец на лаврата „Свети Александър Невски“ в Санкт Петербург, където като ясновидец старец изповядва и хиляди миряни. Той казва: „Аз съм складът, където се събират човешките страдания.“ В подражание на своя покровител, той се моли хиляда нощи на скала пред икона на Свети Серафим Саровски. Почива в Господа през 1949 г. и Руската църква го прославя през август 2000 г. Така целият му живот като монах преминава под комунистически преследвания.