Исаия 29.13-23 (6-ти час)

13И рече Господ: понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучват човешки заповеди; 14то ето, Аз ще постъпя пак необикновено с този народ, чудно и дивно, тъй че мъдростта на мъдреците му ще загине, и разум у разумните му не ще има. 15Горко на ония, които мислят да се скрият в дълбочината, за да утаят кроежа си от Господа, които вършат делата си в мрак и казват: кой ще ни види? и кой ще ни узнае? 16Какво безразсъдство! Можем ли да смятаме грънчаря за глина? Ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: той не ме е направил? и ще каже ли изделието за художника си: той не разбира? 17Още малко, твърде малко, и Ливан не ще ли се превърне в градина, а градината не ще ли я смятат за гора? 18И в оня ден глухите ще чуят думите на книгата, и очите на слепите ще прогледат из тъмнина и мрак. 19И страдащите повече и повече ще се радват у Господа, и бедните люде ще тържествуват у Светия Израилев; 20защото няма вече да има оскърбител, и хулникът ще изчезне, и ще бъдат изтребени всички поборници на неправдата, 21които объркват човека с думи и разпъват мрежи ономува, който търси съд при портите, и отблъсват правия. 22Затова тъй казва за Иакововия дом Господ, Който изкупи Авраама: тогава Иаков не ще бъде в срам, и лицето му вече не ще побледнее. 23Защото, кога види около себе си децата си, дело на Моите ръце, той свето ще почита името Ми и свето ще почита Светия Иаковов, и ще благоговее пред Бога Израилев.

Битие 12.1-7 (Вечерня)

1И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; 2и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. 3Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена. 4И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. 5И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя. 6Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море': в тая земя тогава (живееха) хананейци. 7И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.

Притчи 14.15-26 (Вечерня)

15Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища. 16Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян. 17Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен. 18Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника. 20Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели. 21Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е. 22Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите. 23От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда. 24Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост. 25Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи. 26В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.

Свети отец Тит Чудотворец (IX в.)

Много малко се знае за него. Той приел монашеския живот още много млад и се отдал безрезервно на аскетическа борба, дотолкова, че в добродетелите на смирението и послушанието се казвало, че превъзхожда „не само братята, но и всички хора“. С времето той станал игумен на манастир. По време на иконоборческата ереста той непоколебимо отстоявал светите икони. Както приживе, така и след смъртта си бил надарен с дара на чудотворството. Починал в мир някъде през IX век.

Свети мъченици Амфиан и Едесий (ок. 306 г.)

Те били братя от знатно езическо семейство. Докато учили в Бейрут, приели Христовата вяра. Връщайки се у дома, те открили, че вече не могат да живеят с езическите си роднини и избягали в Кесария в Палестина, като се поставили под грижите на Памфил, свети свещеник, който ги обучавал в учението на вярата и в аскетичния живот.

Амфиан влязъл в езически храм, докато управителят Урбан принасял жертва. Хванал ръката на управителя и го умолявал да се откаже от служението си на мъртви идоли и да познае единия Бог. Заради това бил подложен на мъчения, след което хвърлен в морето с камък на врата.

Едисий бил изпратен в медна мина в Палестина, а след това в Египет. В Александрия, управителят Хиерокъл преследвал християни, като залавял християнски монахини и благочестиви девици и ги продавал за проституция. Изпълнен със свята ревност, Едисий се изправил срещу управителя, осъдил го и го ударил. За това той, подобно на брат си, бил измъчван, а след това удавен.