Евреи 11.17-23, 27-31 (Апостол)

17С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си, 18за когото му бе казано: "от Исаака потомство ще се назове с твое име"; 19защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението. 20С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане. 21С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и "се поклони на върха на жезъла му". 22С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си. 23С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед. 27С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия. 28С вяра той извърши Пасха и поръсването с кръв, та изтребителят на първородните да се не докосва до тях. 29С вяра евреите преминаха като по суша Червено море, което и египтяни се опитаха да преминат, но се издавиха. 30Чрез вяра паднаха стените иерихонски, след като бяха заобиколени през седем дни. 31С вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците, като прие благосклонно съгледвачите (и ги изпроводи по друг път).

Марк 9.42-10.1 (Евангелие)

42А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. 43И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, 44дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 45И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън, 46дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 47И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, 48дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 49Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. 50Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.

1Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

Света Нина, равна на апостолите и просветителка на Грузия (335)

В много разкази тя е наричана „Нино“. Тази свята девица е била от Кападокия, единствената дъщеря на Завулон, роднина на великомученика Георги. Тя е била пленена и поробена от иберийците (по-късно наричани грузинци) и отведена в тяхната родина. В плен тя води трезвен и благочестив живот, посвещавайки всеки свободен момент ден и нощ на молитва. Нейната изключителна добродетел привлича вниманието на мнозина, особено на онези, жадни за Истината, и тя просто и смело проповядва Евангелието на всички, които я питат.

Веднъж тя изцелила болното дете на една жена с молитвите си, и вестта за това чудо стигнала до кралицата на Грузия, която сама страдала от неизлечима болест. Тя помолила робинята да дойде при нея, но Нина отказала от смирение, затова кралицата наредила на слугите си да я заведат в жилището на Нина. Светецата се помолила и кралицата била изцелена на мига. Връщайки се у дома с радост, кралицата възхвали Нина и нейната вяра пред краля, чието име беше Мириан. Кралят не й обърна голямо внимание, но по-късно, докато ловуваше, той внезапно беше обгърнат от тъмен облак, така че се изгуби и беше обзет от страх. Спомняйки си разказа на жена си, той се помоли „на бога, когото Нина почита“, и се закле, че ако бъде спасен, ще почита само Него. Веднага облакът изчезна и кралят прие светлината на вярата. Побързал към дома, той намери Нина и, макар и крал, падна в краката на робинята и й каза, че е решил, че той и цялата му нация трябва да бъдат кръстени. Той изпрати пратеници до Константин Велики, който бързо изпрати епископи и свещеници в варварското царство.

Когато обръщането на страната беше в разгара си, Нина, макар и вече освободена, реши да остане в Грузия, където се оттегли в пустинята и се молеше горещо хората да бъдат утвърдени във вярата в Христа. Света Нина почина в мир, заобиколена от царя, двора му и духовенството. Така една безсилна робиня, с Божията сила, обърна цял народ.

Светият ни отец Сава (Савас), просветител и първи архиепископ на Сърбия (1236)

Този най-обичан светец на сръбския народ е роден през 1169 г. като син на Стефан Неманя, велик княз на Сърбия. Родителите му го кръстиха Растко. На петнадесетгодишна възраст той беше назначен за управител на провинция Херцеговина, но светската власт не го интересуваше и той започна да желае да се посвети изцяло на Бога. Тайно напуска дома си и заминава за Атон, където става послушник в манастира „Св. Пантелеймон“. Баща му научава къде е отишъл и изпраща войници да го върнат, но преди войниците да успеят да го хванат, той е постриган за монах с името Сава, на името на Св. Сава Освятения (5 декември).

С времето, под влиянието на сина си, Стефан Неманя се отказал от царската корона и през 1196 г. станал монах с името Симеон, като заминал за Светата планина, за да се присъедини към сина си. Симеон бил доста възрастен и не можел да издържи всички аскетични подвизи на дългогодишните монаси, затова синът му удвоил собствената си аскетична борба, като казал на баща си: „Аз съм твоята аскеза.“ Двамата монаси заедно основават Хиландърския манастир, който се превръща в център на сръбската набожност и култура. Свети Симеон почива през 1200 г., а тялото му скоро започва да излъчва чудотворна миро; затова той се почита като Свети Симеон Мироточец (13 февруари).

Свети Сава се оттеглил да води отшелнически живот в килия на Светата планина, но бил принуден да се върне в света: двамата му братя воювали един срещу друг, причинявайки много кръвопролития в Сърбия. Светият се върнал у дома със светите мощи на баща си, посредничил между братята си и ги убедил да сключат мир един с друг над гроба на баща си, възстановявайки мира в сръбската земя. По молба на народа Свети Сава остана в Сърбия. Той убеди императора и патриарха на Константинопол да дадат автокефалия на Църквата в Сърбия. Против волята си той беше ръкоположен за първи архиепископ на своята земя през 1219 г. Той работи неуморно за утвърждаването на православната вяра, защото, макар баща му да беше християнин, много от хората все още бяха езичници. В напреднала възраст той се оттегли от епископския престол и отиде на поклонение в Светата земя. По време на завръщането си от поклонението той заспа в мир през 1236 г.

Светите отци, убити на Синай и Райту (IV–V в.)

Светите отци на планината Синай живеели в пустинята около святата планина, преди император Юстиниан да построи там прочутия манастир през 527 г. Братята били нападнати от банда сарацински варвари, които избили Дулас, настоятеля на общността, и повечето от останалите монаси. Те се спрели едва когато от върха на Синай се издигнал стълб от огън към небето, което ги накарало да избягат от страх.

Четиридесет и тримата свети отци в Райту бяха избити на 22 декември, но се почитат заедно с отците от Синай. Те живееха монашески живот на брега на Червено море. Един ден около триста етиопски варвари нахлуха в района, убивайки много християни и поробиха жените и децата им. Те нападнаха църквата в Раиту, където четиридесет и трима отци бяха намерили убежище. Игуменът им Павел ги призова да продължат да се молят до края, без да придават значение на преходния живот на този свят, от който се бяха отрекли, когато дойдоха в пустинята. Не беше изминал и миг, откакто той беше завършил молитвата си, когато варварите нахлуха, избивайки всички монаси с изключение на един, който избяга, за да донесе вестта за нападението на планината Синай. Когато варварите се върнаха към корабите си, откриха, че християните са ги разбили в скалите. Разярени, те убиха всичките си пленници. Самите те бяха избити от група въоръжени християни, които пристигнаха малко по-късно.