Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

Ефесяни 4.7-13 (Апостол, Неделя след Богоявление)

7А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов. 8Затова е и казано: "като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците". 9А "възкачи се" що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята? 10Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко. 11И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, 12за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, 13докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство,

Колосяни 3.12-16 (Апостол)

12И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, 13като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие. 14А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството, - 15и мир Божи да цари в сърцата ви; към него сте и призвани в едно тяло, затова благодарни бъдете. 16Словото Христово да се вселява у вас изобилно с всяка премъдрост; учете се и се вразумявайте един други с псалми, славословия и духовни песни, като с благодарност възпявате Господа в сърцата си.

Матей 4.12-17 (Евангелие, Неделя след Богоявление)

12А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея; 13и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, 14за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: 15"земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея, 16народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина". 17Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.

Лука 18.18-27 (Евангелие)

18И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? 19А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; 20знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. 21А той рече: всичко това съм опазил от младини. 22Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. 23А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. 24Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! 25Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? 27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Светите мъченици Хермил и Стратоник (315)

Хермил е бил дякон в Сингидунум (днешния Белград) по времето на царуването на Лициний. Когато е бил арестуван, той с радост е посрещнал войниците, дошли да го заловят. Когато е изповядал Христос пред магистрата, е бил бит, измъчван, а след това хвърлен в затвора. Там той се моли да му бъде позволено да участва в спасителното Страдание на Христос и чу глас, който го увери, че след три дни ще получи венец на мъченик.

Стратоник, неговият тъмничар, бил добросърдечен човек и тайно християнин, и плакал, като виждал мъченията, на които бил подложен Хермил. Виждайки това, войниците започнали да го разпитват; и, като видял, че часът му е дошъл, той на свой ред открито изповядал Христос. Заради това бил хванат, бичуван и хвърлен в затвора заедно с брат си в Христос. На следващия ден и двамата бяха вързани, завързани в мрежа и хвърлени в Дунава, където получиха обещаните им от Бога венци. Телата им бяха изхвърлени на брега няколко дни по-късно, намерени от християни и погребани с почести.

Нашият Свети Отец Максимос Кавсокалибит (Изгарящият колиби) (1365)

Роден в Лампсак на Хелеспонт, той стана монах на седемнадесетгодишна възраст. Когато духовният му отец почина, той отиде на поклонение в Константинопол, където прие аскезата на лудостта за Христа, преструвайки се на луд, за да скрие добродетелите и борбите си от света. След това отиде в Великата Лавра на Св. Атанасий на Атон, където живееше като обикновен монах в пълно послушание. Един ден в сън му било казано да отиде на върха на Атон, за да получи (като Мойсей) плочите на духовния закон. Той се молил непрестанно на върха на Светата планина в продължение на три дни, след което му се явила Божията Майка, обградена от ангели. Тя му дала чудотворен хляб за прехрана и му казала да живее в уединение по дивите склонове на Атон. Оттогава нататък той живеел отделен, бос при всякакви климатични условия. Той си строел примитивни подслони от клони и храсти; след като живеел в един от тях за кратко време, го изгарял и се премествал на ново място. Така получил името Кавсокалибит, „изгарящият колиби“, от другите монаси, които го отхвърляли като луд.

Свети Григорий Синайски (6 април), един от великите исихасти, чул за свети Максим и побързал да се срещне с него. Когато се срещнали, свети Максим пренебрегнал обичайното си мълчание по молба на свети Григорий и двамата разговаряли заедно в продължение на много часове. Свети Григорий бил изумен от чудесата, които Бог извършил в свети Максим, от дълбочината на духовното му разбиране и от красноречието му. Връщайки се при близките монаси, той каза: „Той е ангел, а не човек!“ Той умолява Свети Максим да се откаже от номадския си живот и от притворното си лудост и да живее сред събратята си монаси за тяхно назидание. Свети Максим направи това. Той се настани в една от грубите си колиби, хранейки се с хляб, чудесно даден от небето, и с морска вода, която ставаше сладка чрез молитвата му. Той приемаше и съветваше всички монаси, които го търсеха, и през годините беше посетен от двама императори и от патриарха на Константинопол. В последните си години той се върна в малка килия в своята Лавра, където почина в мир на възраст от деветдесет и пет години. Монасите от Атон веднага го почитаха като светец.

Свети отец Хиларий, епископ на Поатие (369)

„Светият йерарх Хиларий е роден от езически родители в Галия и е получил образование по философия и реторика. В време, когато езичеството все още е било силно в Галия, Свети Хиларий разбрал лъжливостта на многобожието, станал християнин и голям защитник на новата си вяра. Около 350 г. той е ръкоположен за епископ на Поатие, когато Арл и Милано са били в ръцете на арианите, а арианинът Констанций е бил единствен император. Подобно на своя съвременник Свети Атанасий, епископството на Свети Хилари е било една дълга борба срещу арианите. Като епископ на Поатие, Свети Хилари предвижда бъдещото величие на Мартин (виж 12 ноември) и го привлича към себе си. През 355 г., когато му е било поискано да се съгласи с осъждането на Свети Атанасий от Миланския събор, Хиларий написал послание до Констанций, в което осъждал злините, извършени от арианите, и искал, наред с други неща, възстановяването на православните епископи, включително Атанасий. Заради това Хиларий бил изгонен в Мала Азия, където написал най-великото си произведение „За Троицата“. Свети Хиларий се завърна в епархията си през 360 г., където Свети Мартин отново го потърси. Тогава Свети Хиларий благослови Мартин да основе манастир близо до Поатие, където Мартин остана, докато не беше ръкоположен за епископ на Тур през 371 г. В последните си години Свети Хиларий се бореше за свалянето от престола на Ауксентий, арианския епископ на Милано, но като се престори на православен, Ауксентий запази епархията си. Свети Хилари почина в мир около 368 г. Ауксентий умря през 374 г. и бе наследен от Свети Амброзий, който продължи борбата на Свети Хилари срещу арианството.” (Великият Хорологион, адаптирано)