Римляни 11.25-36 (Апостол)

25Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници, 26и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: "ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова". 27"И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им". 28Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците. 29Защото Божиите дарове и призванието са неотменни. 30Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство, 31така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани. 32Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува. 33О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! 34Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? 35Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне? 36Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.

Матей 12.1-8 (Евангелие)

1По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат. 2Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота. 3А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? 4Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците? 5Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни? 6Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма; 7и ако знаехте, що значи: "милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невиновните; 8защото Син Човеческий е господар и на съботата.

Синаксис на Светия Архангел Гавриил

На този ден се почитат всички многобройни явления и чудеса на Светия Архангел, записани в Свещеното Писание и оттогава насам. Този празник дублира Синаксиса на Архангел Гавриил, който се празнува на 26 март, денят след Благовещение; смята се, че е бил добавен към календара тук някъде през IX век, за да може да се празнува по-тържествено извън Великия пост.

Света мъченица Голиндук от Персия (VI в.)

Тя била персийска благородничка по времето на царуването на Хосров II (590-628). Чрез видение на ангел тя повярвала в Христос и приела светото кръщение; кръщелното й име било Мария. Разгневеният й съпруг я докладвал на цар Хосров, който я хвърлил в мръсна тъмница, известна като „Забравата“, за осемнадесет години. През тези години й се казвало многократно да се отрече от Христос и тя била измъчвана по много начини. Хвърляли я на отровни змии, които обаче отказваха да й навредят. Някои беззаконни младежи били изпратени в килията ѝ, за да я осквернят, но Бог я направил невидима за тях. Много перси, изумени и вдъхновени от нейните търпеливи страдания, приели Христос. Накрая тя била освободена чрез посещението на ангел, пътувала до Йерусалим и Константинопол и починала в мир.

Тя се почита на 12 юли по славянския календар. Странно, тя се нарича мъченица във всички разкази, въпреки че е умряла свободна и в мир; вероятно нейните осемнадесет години жестоко затворничество са й донесли този титул.

Свети Юлиан, епископ на Сеноманис (Льо Ман) (1-ви век)

Той е бил ръкоположен за епископ от апостол Петър и изпратен в Галия като мисионер. Някои вярват, че той е бил Симон Прокаженият, когото Господ изцелил, а по-късно кръстил с името Юлиан. В Галия, въпреки големите трудности и лишения, той обърнал мнозина към вярата в Христос и извършил много чудеса — изцелявал болни, изгонвал демони и дори възкресявал мъртви. С времето местният принц Дефенсон се кръстил заедно с много от своите поданици. Той почива в мир.

Почиване на Фотиос Контоглу (1965) (30 юни по стария календар)

Мнозина го наричат „Блажен Фотиос”, но той все още не е официално канонизиран. През ХХ век той почти сам възстанови практиката на истинската византийска иконография в Църквата. Роден е през 1895 г. в един от многото гръцки градове в Мала Азия. Той и семейството му бягат в Гърция по време на „размяната на населението“ през 1923 г., когато над един милион гърци са прогонени от Турция и преселени в Гърция. Учи за светски художник, но все повече се привлича от византийската иконография, чиято практика почти е изчезнала: той усвоява иконографския дух и техника, като копира древни модели и учи при малкото монаси на Светата Гора, които все още практикуват истинската иконография. В началото работата му е пренебрегвана, тъй като светските западни стандарти са започнали да доминират дори в църковното изкуство. Бавно, чрез неуморния си труд, разбирането за православната иконография беше възстановено в Църквата, не само в Гърция, но и по целия свят. Въпреки че беше женен, той живееше в бедност, често даряваше творбите си на църкви или ги изпълняваше срещу символични хонорари. Неговите дълбоко духовни писания са много почитани в Гърция, макар че повечето остават непреведени на английски.