1 Коринтяни 7.24-35 (Апостол)

24Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога. 25За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен. 26Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй. 27Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена. 28Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя. 29Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат; 30и които плачат - като че не плачат; и които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават; 31и които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят. 32Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; 33а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената. 34Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си. 35Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.

Матей 15.12-21 (Евангелие)

12Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха? 13А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени; 14оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. 15А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча. 16Иисус им рече: и вие ли още не разбирате? 17Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? 18А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; 19защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: 20това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека. 21И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.

Синаксис на Светия Архангел Гавриил

На този ден се почитат всички многобройни явления и чудеса на Светия Архангел, записани в Свещеното Писание и оттогава насам. Този празник дублира Синаксиса на Архангел Гавриил, който се празнува на 26 март, денят след Благовещение; смята се, че е бил добавен към календара тук някъде през IX век, за да може да се празнува по-тържествено извън Великия пост.

Света мъченица Голиндук от Персия (VI в.)

Тя била персийска благородничка по времето на царуването на Хосров II (590-628). Чрез видение на ангел тя повярвала в Христос и приела светото кръщение; кръщелното й име било Мария. Разгневеният й съпруг я докладвал на цар Хосров, който я хвърлил в мръсна тъмница, известна като „Забравата“, за осемнадесет години. През тези години й се казвало многократно да се отрече от Христос и тя била измъчвана по много начини. Хвърляли я на отровни змии, които обаче отказваха да й навредят. Някои беззаконни младежи били изпратени в килията ѝ, за да я осквернят, но Бог я направил невидима за тях. Много перси, изумени и вдъхновени от нейните търпеливи страдания, приели Христос. Накрая тя била освободена чрез посещението на ангел, пътувала до Йерусалим и Константинопол и починала в мир.

Тя се почита на 12 юли по славянския календар. Странно, тя се нарича мъченица във всички разкази, въпреки че е умряла свободна и в мир; вероятно нейните осемнадесет години жестоко затворничество са й донесли този титул.

Свети Юлиан, епископ на Сеноманис (Льо Ман) (1-ви век)

Той е бил ръкоположен за епископ от апостол Петър и изпратен в Галия като мисионер. Някои вярват, че той е бил Симон Прокаженият, когото Господ изцелил, а по-късно кръстил с името Юлиан. В Галия, въпреки големите трудности и лишения, той обърнал мнозина към вярата в Христос и извършил много чудеса — изцелявал болни, изгонвал демони и дори възкресявал мъртви. С времето местният принц Дефенсон се кръстил заедно с много от своите поданици. Той почива в мир.

Почиване на Фотиос Контоглу (1965) (30 юни по стария календар)

Мнозина го наричат „Блажен Фотиос”, но той все още не е официално канонизиран. През ХХ век той почти сам възстанови практиката на истинската византийска иконография в Църквата. Роден е през 1895 г. в един от многото гръцки градове в Мала Азия. Той и семейството му бягат в Гърция по време на „размяната на населението“ през 1923 г., когато над един милион гърци са прогонени от Турция и преселени в Гърция. Учи за светски художник, но все повече се привлича от византийската иконография, чиято практика почти е изчезнала: той усвоява иконографския дух и техника, като копира древни модели и учи при малкото монаси на Светата Гора, които все още практикуват истинската иконография. В началото работата му е пренебрегвана, тъй като светските западни стандарти са започнали да доминират дори в църковното изкуство. Бавно, чрез неуморния си труд, разбирането за православната иконография беше възстановено в Църквата, не само в Гърция, но и по целия свят. Въпреки че беше женен, той живееше в бедност, често даряваше творбите си на църкви или ги изпълняваше срещу символични хонорари. Неговите дълбоко духовни писания са много почитани в Гърция, макар че повечето остават непреведени на английски.