1 Коринтяни 7.12-24 (Апостол)

12А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя; 13и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя. 14Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети. 15Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог. 16Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената? 17Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви. 18Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва. 19Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко. 20Всякой да си остава в званието, в което е призван. 21Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството. 22Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов. 23Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци. 24Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.

Матей 14.35-15.11 (Евангелие)

35Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни. 36И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.

1Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: 2защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб. 3А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание? 4Защото Бог е заповядал и казал: "почитай баща си и майка си"; и "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже". 5А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, - 6той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание. 7Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки: 8"тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 9ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки". 10И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте: 11не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.

Светите мъченици Прокъл и Хиларий (II в.)

Прокъл беше чичо на Хиларий; и двамата бяха от Калипи в Азия по времето на царуването на Траян. Когато Прокъл беше доведен на съд като християнин, съдията го попита: „От какъв народ си?“ Прокъл отговори: „Аз съм от народа на Христос и надеждата ми е в моя Бог. Когато съдията заплаши да го измъчва, той каза: „Когато вие се страхувате да нарушите заповедите на императора и рискувате да попаднете в временно наказание, колко повече ние, християните, се страхуваме да нарушим Божиите заповеди и да попаднем във вечни мъки!“ Когато Прокъл беше предаден на изтезания, племенникът му Хиларий излезе напред и обяви: „И аз съм християнин.“ След изтезанията и двамата бяха осъдени на смърт; Прокъл беше разпънат на кръст, а Хиларий – обезглавен.

Представете си колко би спечелила Православната църква, ако, когато ни попитат: „От какъв народ си?“, първият отговор, който ни идва на ум, не беше: „Аз съм грък, руснак, сърбин…“, а: „Аз съм от народа на Христос!“

Света Вероника, жената с кръвотечението, която беше изцелена от Спасителя

Вижте Матей, гл. 9, Марко, гл. 5, и Лука, гл. 8. След събитията, разказани в Евангелието, тя прекара остатъка от живота си като последователка на Христос и почина в мир.

Свети Паисий от Света Гора (1994) (29 юни по стария календар)

„Бъдещият старец Паисий е роден през 1924 г. и е кръстен от Св. Арсений Кападокийски. Прекарва младостта си като дърводелец до Втората световна война, по време на която многократно се отличава в армията със смелостта и саможертвата си. През 1950 г. отива на Атон Атон, където е постриган. След това му е било предложено да прекара известно време в родното си село в Епир, за да защити вярващите от протестантския прозелитизъм. Завръща се на Атон през 1964 г. и пребивава в няколко манастира, като накрая се установява в скита Панагуда на манастира Кутлумусиу, където остава петнадесет години. Тук репутацията му на свят старец и наставник нараства, и той неуморно приемаше онези, жадни за духовно ръководство, позволявайки си само два или три часа сън на ден. Той почива в мир през 1994 г., като един от най-известните и обичани съвременни старци. Много от неговите съвети и други писания са публикувани.“ (Календар на Св. Херман, 1994)

Старец Паисий бе прославен от Църквата през 2015 г.; той се почита на годишнината от неговото почиване.