Православен  Календар

19 Декември 1972
Вторник от 30-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

  • Мъченик Вонифатий и праведна Аглаида
  • Свети мъченик Бонифаций (290)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 9.8-10, 15-23 (Апостол)

8Чрез това Дух Светий показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния, 9която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта, 10а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението. 15И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство. 16Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя; 17понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив. 18Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв. 19Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и чернена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ, 20думайки: "тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог". 21Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове. 22И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива. 23И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно - с по-добри от тия жертви.

Марк 8.22-26 (Евангелие)

22След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него. 23Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо? 24Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета. 25После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно. 26И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.

Жития на светиите

Свети мъченик Бонифаций (290)

Той живял в Рим по време на управлението на Диоклециан. Бил роб на Аглаида, дъщеря на сенатор, и служил като управител на нейното домакинство и голямото ѝ богатство. Освен това живял в блудство с нея и бил пристрастен към пиенето. Въпреки тези грехове, той бил мил, гостоприемен към непознати и щедър към нуждаещите се.

С времето Аглаида започнала да се тревожи в съвестта си за начина си на живот и започнала да мисли за отчета, който ще трябва да даде на Бога за греховете си. Някои християни ѝ разказали за светите мъченици и, трогната от техните разкази, тя заповядала на Бонифаций да отиде в Тарс и да донесе мощите на тези светци. Бонифаций, все още глух и сляп за Божиите неща, казал шеговито: „И ще ме почетеш ли като светец, ако ти донеса собственото си тяло като мощ?“

Бонифаций пътувал до Тарс с голяма охрана, добре снабдена със злато. Той отишъл веднага в Амфитеатъра, където видял множество мъченици, подложени на ужасни мъки за удоволствие на тълпата, но ги понасял всички с търпение и спокойствие. При гледката разпуснатият управител бил трогнат от благодат и почувствал как сърцето му се топи. Той се затичал към мъчениците, паднал в краката им, целунал веригите им и високо заявил, че и той е ученик на Христос. Така и той бил окован във вериги, подложен на ужасни мъчения и накрая обезглавен, радвайки се и хвалейки Бога.

Ескортът на Бонифаций, озадачен от дългото му отсъствие, разпитал и бил изумен да открие, че техният безбожен и грешен спътник е приел мъченическа смърт предния ден. Те платили петдесет паунда злато за тялото му и го върнали в Рим, като по този начин изпълнили неволното пророчество на самия Бонифаций.

Ангел Господен се явил на Аглаида и казал: „Стани и иди да посрещнеш този, който някога беше твой слуга и съучастник в греха, а сега е станал наш брат. Приеми го като свой господар, защото благодарение на него всичките ти грехове ще бъдат простени.“ Радвайки се, Аглаида приела светите мощи на бившия си любовник и построила църква в негова чест, където се извършили много чудеса. Аглаида раздала богатството си, посветила се на аскеза и молитва и самата тя получила благодатта да върши чудеса. Тя починала в мир тринадесет години по-късно, уверена, че греховете от миналото ѝ са били заличени чрез застъпничеството на свети Бонифаций.

⚠ Съобщи за неточност