Евреи 8.7-13 (Апостол)

7Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори. 8Но пророкът, като ги укорява, казва: "ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, - 9не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, - защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ. 10Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. 11И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят, 12понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня". 13Като казва "нов" завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.

Марк 8.11-21 (Евангелие)

11И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 12А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род. 13И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна. 14При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб. 15А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов. 16И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб. 17А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? 18Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? 19Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет. 20А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем. 21И рече им: как не разбирате?

Свети мъченик Себастиан и онези с него (287)

Той израства в Милано и става армейски офицер, където се отличава толкова добре, че император Диоклециан го назначава капитан на преторианската гвардия, без да подозира, че Себастиан е християнин. В Рим, изпълнявайки задълженията на придворен, той използва положението си, за да утешава и насърчава затворените си събратя християни. Чрез труда и примера си той довежда мнозина до вяра в Христос, включително Хроматий, префектът, отговарящ за преследването на римските християни.

Себастиан беше подкрепил двама братя, Марк и Марцелин, които очакваха екзекуция заради вярата си. Когато дошъл денят на екзекуцията, баща им Транквилин, който бил езичник, но чрез примера на Себастиан се обърнал във вярата, се явил на Хроматий и обявил, че и той е християнин. Свидетелството му било толкова силно, че коравосърдечието на префекта се стопило и той самият решил да стане християнин.

Гай, епископ на Рим, събрал новите братя (както мъже, така и жени — не всички новопокръстени от Себастиан са споменати тук), за да ги прегърне и кръсти, но също така и да ги предупреди за предстоящата им мъченическа смърт. Той заповядал на някои да избягат от града, а на други, водени от Себастиан, да останат в Рим, посвещавайки дните си на пост, молитва и благодарност, докато очакват смъртта си. Докато „групата мъченици“ правела това, мнозина идвали при тях и били изцелени от болести, а мнозина се присъединявали към тях в изповядване на Христос.

Когато дошло времето за мъченичеството, всеки член на групата бил подложен на въображаемо жестоки мъчения преди екзекуцията си. Самият Себастиан бил накаран да стане свидетел на смъртта на всички свои другари, а след това да изтърпи собственото си изпитание. Той спокойно изповядал непоклатимата си вяра пред самия Диоклециан, преди да бъде отведен на мястото на екзекуцията. Там бил вързан за стълб и станал мишена на група стрелци с лък, докато тялото му не се настръхнало от стрели като бодлите на таралеж. Той бил оставен да умре, но когато Ирина, вдовица на Свети Кастул, дошла да го погребе, тя го намерила жив и превързала раните му. Удивително, той се възстановил и отново се явил на императора. Смаян и възмутен, тиранинът заповядал Себастиан да бъде пребит до смърт с тояги и хвърлен в градската канализация. Същата вечер на една благочестива християнка било казано във видение да вземе тялото му и да го погребе в катакомбите. След като Свети Константин донесъл мир в Църквата, папа Дамас построил църква на мястото в чест на светеца. В продължение на стотици години там са се случвали много чудеса по застъпничеството на Свети Себастиан.

Свети свещеномъченик Модест I, архиепископ Йерусалимски (634 г.)

Родителите му били благочестиви християни от Себастия в Мала Азия, които починали в затвора, докато Модест бил още бебе. Детето било отгледано от езичници, но когато научило, че родителите му са умрели за Христос, то тайно също станало християнин. Когато осиновителите му починали, той пътувал до Атина, където бил приютен от християнски златар и съпругата му и станал християнин на тринадесетгодишна възраст. Милостинята и любовта на Модест към бедните скоро му спечелили слава, но предизвикали завистта на синовете на златаря, които продали Модест в робство по време на пътуване до Египет. Но Модест успял да доведе новия си господар до вярата в Христос и да си възвърне свободата.

Малко по-късно той предприел поклонение в Йерусалим. Вратите на църквата „Гроб Господен“ се отворили по неговите молитви и хората, приемайки това като знак от Бога, избрали Модест за архиепископ на Йерусалим. (Разказите за живота му не споменават, че преди това е бил нещо повече от мирянин.) Той служил на паството си нежно и ревностно, насърчавайки всички да изобилстват с духовни дарове и вършейки много чудеса. Молитвите му били ефективни не само за изцелението на верните, но дори и за изцелението на добитъка и другите животни. Поради тази причина все още е обичайно на този ден да се поръсват кошарите и обоните за животни, а дори и къщите, в които живеят домашни любимци, със светена вода, молейки за закрилата на светеца.

Свети Модест служил вярно на паството си до дълбока старост. Според някои сведения той починал в мир. Според други, в напреднала възраст бил предаден на езичниците от враговете си и обезглавен от тях след много мъки.