2 Коринтяни 5.1-10 (Апостол)

1Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. 2Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище; 3само да не би, и облечени, да се намерим голи. 4Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота. 5Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа. 6И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа, 7(понеже с вяра ходим, а не с виждане,) 8имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа. 9Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме; 10защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

Лука 7.1-10 (Евангелие)

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум. 2Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране. 3Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му. 4И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това, 5защото обича народа ни, и синагогата той ни построи. 6Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; 7затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее. 8Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. 9Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. 10Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

Свети Димитрий (Деметрий) от Ростов (1709)

Роден близо до Киев, той е възпитан в благочестие и на ранната възраст от единадесет години постъпва в Църковната академия в Киев. На седемнадесет години е приел монашество. Няколко години по-късно е ръкоположен за свещеник. Въпреки постоянното му желание да се оттегли в живот на аскетизъм и уединение, многото му дарби са били необходими на Църквата и, много против волята му, той прекарва по-голямата част от живота си, занимавайки се с писане и други дела. Игуменът на Киевско-Печерската лавра, познавайки неговите научни способности, го призовава да състави „Жития на светиите“ на руски език, дело, на което той се посвещава неуморно в продължение на двадесет и пет години.

За него тази компилация не е суха задача; той подхожда към живота на всеки светец с молитва и често получава видения. Светата мъченица Варвара му се явява в съня през 1685 г.; когато той я моли да се застъпи за него пред Господа, тя го смъмря, че се моли „по латински начин“, тоест за това, че използва кратки молитви. Виждайки неговата мъка от това, че е бил така смъмрен, тя се усмихна и каза: „Не се страхувай!“

Свети Димитрий беше възведен на епископския престол (на митрополит на Тоболск и Сибир) през 1701 г., но помоли да бъде преместен поради влошено здраве и защото сибирската епархия не му позволяваше да продължи изследванията си. Така през 1702 г. той беше назначен в епархията на Ростов; получил божествено откровение, че ще доживее до края на дните си там. Той завършил своето монументално произведение „Жития на светиите“ през 1705 г.; след това посветил енергията си на грижата за паството си, на образованието на свещениците и на много духовни писания, включително няколко, адресирани към схизматичните „старообрядци“, в които ги умолявал да се присъединят отново към каноничната Църква.

Въпреки влошеното си здраве, той поддържал живот на строга молитва и пост и насърчавал верните си, в проповедите и писанията си, да правят същото. Той предсказал собствената си смърт три дни по-рано. Синаксарионът завършва така: „светият епископ паднал в краката на слугите и псалмопевците си и поискал прошка от тях. След това, с пламенна молитва на устните си, той се затворил в килията си. На следващата сутрин, 28 октомври 1709 г., го откриха мъртъв на колене. Мощите на Свети Димитрий бяха намерени нетленни през 1752 г. и извършиха много изцеления. Той беше официално прославен от Църквата през 1757 г.“

Светият ни отец Фирмилиан, епископ на Кесария (268)

Роден в благородно семейство от Кесария в Кападокия, той учи при Ориген заедно с приятеля си Свети Григорий Чудотворец (17 ноември). Става епископ на Кесария около 230 г. През 252 г. участва в Антиохийския събор, който осъжда разколника Новатиан и неговите последователи, които отричат всякаква надежда за покаяние и възстановяване в Църквата за онези, които са отрекли вярата, за да избегнат преследване.

Фирмилиан посвещава много енергия на защитата на църквите в Азия и Африка от незаконното господство на папа Стефан от Рим. Азиатските и африканските църкви кръщават еретиците, които се връщат в Църквата; Рим ги примиряваше просто чрез възлагане на ръце. Фирмилиан не осъждаше римската практика, но ревностно защитаваше правото на местните църкви да запазят своята практика, вместо папата да диктува практиките на цялата Църква.

След това светият епископ е бил призован да се бори срещу ереста на Павел от Самосата, епископ на Антиохия. Павел учеше, че Словото Божие не е едно по същност с Отца, а е само слово от божествено вдъхновение, изпратено на човека Иисус. (Това без съмнение е вярата на много „християни“ днес!) Виждайки в това учение пълно отричане на нашето спасение в Христос, напълно човек и напълно Бог, Фирмилиан свика три последователни събора (през 263, 266 и 268 г.), за да се справи с ереста. Първите два бяха подкопани от Павел и неговата група; но на третия ерестата най-накрая беше осъдена, а Павел от Самосата – отлъчен от църквата. Свети Фирмилиан почина в град Тарс, докато пътуваше към този събор.

Свети йеромартир Кириак, епископ на Йерусалим, и майка му Анна (IV в.)

Кириак е роден като юдеин и е носил името Юда, преди да повярва в Христос. Той е бил един от работниците, наети от Света Елена, когато тя дошла в Йерусалим, за да открие Кръста на Христос. По този начин той е бил очевидец на откриването на Кръста и на многото чудеса, извършени от него; повярва в Христос, кръсти се и с времето стана епископ в Йерусалимската църква. Той живя по времето на царуването на Юлиан Отстъпник (361-363). Тираничният император, който преминаваше през Палестина по пътя си към Персия (където щеше да умре), заповяда да хванат светия епископ и да го подложат на ужасни мъчения, за да го принудят да се отрече от Христос. Майката на Кириак, Анна, се втурнала към него, за да го окуражи и да се сбогува с него; тя също била арестувана и двамата предали душите си на Бога в същия ден.