Колосяни 4.10-18 (Апостол)

10Поздравява ви Аристарх, който е затворен заедно с мене, и Марко, племенникът на Варнава (за когото получихте заповед: ако дойде при вас, приемете го), 11също и Иисус, наричан Юст; те са от обрязаните и са едничките сътрудници за царството Божие, които ми бяха утеха. 12Поздравява ви вашенецът Епафрас, Иисус Христов раб, който винаги се подвизава за вас в молитвите, за да пребъдете съвършени и изпълнени с всяка воля Божия. 13Свидетелствувам за него, че той има голяма ревност и грижа за вас и за ония, които са в Лаодикия и Иерапол. 14Поздравява ви Лука, многообичният лекар, и Димас. 15Поздравете братята в Лаодикия, също и Нимфана, и домашната му църква. 16След като се прочете това послание у вас, наредете да се прочете и в Лаодикийската църква, а онова из Лаодикия да прочетете и вие. 17Кажете на Архипа: гледай да изпълняваш службата, що си приел в Господа. 18Саморъчен поздрав от мене, Павла. Помнете оковите ми. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.

Лука 10.1-15 (Евангелие)

1След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде, 2и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 3Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци. 4Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте. 5И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща! 6И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас; 7и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща. 8И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; 9изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие. 10В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете: 11и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие. 12Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град. 13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли; 14обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото вам. 15И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.

Свети мъченик Нестор, спътник на Свети Димитрий (306)

Виж Свети Димитрий, почитан вчера, 26 октомври.

Света Прокла, съпругата на Понтий Пилат.

Когато Пилат се канеше да съди Христос, Прокла се опита да го разубеди, като каза: „Не се занимавай с този праведен човек, защото днес претърпях много страдания в съня си заради него.“ Пилат пренебрегна предупреждението ѝ. (Виж Матей 27). Света Прокла почива в мир.

Нашият преподобен отец Димитрий от Басарабов (Румъния) (XIII в.)

Роден е в началото на XIII век в селско семейство в село Басаров, което тогава е било част от България. Още в детството си той се посвети на поста и молитвата. Веднъж, докато вървеше през полето, той случайно стъпи върху птиче гнездо в тревата, убивайки малките птици. Той беше толкова изпълнен с разкаяние, че ходи бос в продължение на три години, зима и лято, в знак на покаяние. Когато порасна, той се присъедини към манастир и след няколко години живот в общността получи благословия да живее в пещера близо до река Лом. След много години на самотна борба той починал в пещерата си. Минали триста години, през които споменът за този скромен аскет бил напълно забравен. Тогава, една пролет, реката наводнила пещерата и отнесла тялото на Деметрий, което лежало нетленно в пещерата векове наред. Тялото било отнесено надолу по течението и погребано в чакъл. Минали още сто години и светецът се явил в съня на едно парализирано момиче, като й казал да помоли родителите си да я заведат на брега на реката, където тя ще бъде излекувана. Семейството, заедно с много духовници и селяни, отишло на място, където някои местни хора по-рано били видели необяснима светлина. Те копали и скоро открили все още нетленното и сияйно тяло на Св. Димитрий, чрез което момичето било излекувано мигновено. В село Басарабово е построена църква в чест на скъпоценните мощи и през годините светецът е извършил там много чудеса.

През 1774 г., по време на руско-турската война, генерал Петър Салтиков е наредил светите мощи да бъдат отнесени в Русия, за да не бъдат осквернени от турците. Когато мощите пристигнали в Букурещ, един благочестив християнин, приятел на генерала, го умолявал да не лишава страната от един от най-скъпоценните ѝ светци; затова генералът взел само едната ръка на светеца и я изпратил в Киевско-Печерската лавра. Тялото на Свети Димитрий било поставено в катедралата на Букурещ, където се почита оттогава. Всяка година на 27 октомври се провежда тридневен празник в чест на светеца, на който присъстват множество вярващи.