2 Коринтяни 2.14-3.3 (Апостол)

14Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него. 15Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат: 16на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите - живителен дъх за живот. И кой е способен за това? 17Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.

1Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас? 2Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци; 3вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.

Матей 23.23-28 (Евангелие)

23Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте. 24Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате! 25Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда. 26Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън. 27Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; 28тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

Светият пророк Самуил (XI в. пр. Хр.)

Той беше последният от съдиите на Израил и беше назначен от Бога да помаже първите двама царе на Израил, Саул и Давид. Прочетете книгата 1 Царе от Стария Завет, за да научите STORYта му. Мнозина вярват, че той е авторът на книгите Съдии, Рут и първите 24 глави от 1 Царе.

- --

Свещеномъченик Филип, епископ на Ираклион, и съучастниците му (II в.)

Той служил в Тракия по времето на гоненията на Диоклетиан. Когато езичниците се канели да изгорят християнска църква, той излязъл напред и им казал: „ Мислите ли, че Бог е затворен в стени? Той живее в сърцата на хората.“ Църквата беше изгорена, а цялото й духовенство беше отведено в Едрене, където след дълго затворничество и мъчения те бяха удавени в река Марица. Светият епископ Филип, неговият свещеник Северин, неговият дякон Хермес и тридесет и осем други християни получиха всички венеца на мъчениците.