19 Август 1968
Понеделник от 11-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

Мъченик Андрей Стратилат и другарите му
Мъченик Андрей Стрателит и 2593 войници с него в Киликия (ок. 289 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Коринтяни 2.3-15 (Апостол)

3Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. 4От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас. 5Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви. 6Доста е за такъв това наказание от мнозинството; 7така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб; 8затова моля ви да покажете към него любов. 9Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни. 10А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам: понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово, 11за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли. 12Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне, 13духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония. 14Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него. 15Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:

Матей 23.13-22 (Евангелие)

13Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат. 14Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане. 15Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас. 16Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се. 17Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото? 18Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се. 19Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара? 20И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него; 21и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава; 22и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него.

Жития на светиите

Мъченик Андрей Стрателит и 2593 войници с него в Киликия (ок. 289 г.)

„Той беше офицер, трибун, в римската армия по времето на император Максимиан. Сириец по рождение, той служеше в родната си земя. Когато персите нападнаха имперската римска армия, на този Андрей беше поверено командването в битката срещу врага — откъдето идва и титлата му: командир, стрателит. Тайно християнин, макар и все още некръстен, Андрей се препоръча на живия Бог и, вземайки само елита на армията, отиде на война. Преди битката той каза на войниците си, че ако всички призоват помощта на единствения, истинския Бог, Христос Господ, враговете им ще станат като прах, разпръснат пред тях. Всички войници, запалени от ентусиазъм от Андрей и неговата вяра, призоваха помощта на Христос и атакуваха. Персийската армия беше напълно разгромена. Когато победоносният Андрей се върна в Антиохия, някои завистливи мъже го обявиха за християнин и императорският управител го призова на съд. Андрей открито провъзгласи своята непоколебима вяра в Христос. След жестоки мъчения управителят хвърли Андрей в затвора и написа писмо до императора в Рим. Знаейки за популярността на Андрей сред народа и в армията, императорът заповяда на управителя да освободи Андрей, но да потърси друг повод и друго извинение (не вярата му), за да го убие. Чрез Божие откровение Андрей научи за тази императорска заповед и, вземайки със себе си верните си войници (общо 2 593), замина за Тарс в Киликия, където всички бяха кръстени от епископа Петър. Преследвани и тук от имперската мощ, Андрей и спътниците му се оттеглиха дълбоко в арменската планина Таврос. Там, в една клисура, докато се молеха, римската армия ги намери и всички ги обезглави. Никой от тях не се отрече, всички бяха решени да умрат като мъченици за Христа. На мястото, където течеше поток от кръвта на мъчениците, извира извор с лечебна вода, изцеляваща всяка болест. Епископът Петър, дойде тайно със своя народ и погреба телата на мъчениците на същото място. Всички те пострадаха с чест в края на III век и бяха увенчани с венци на вечна слава, влизайки в Царството на Христос, нашия Бог.” (Пролог)