Деяния 10.34-43 (Апостол)

34Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице; 35но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е. 36Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички. 37Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан: 38как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него. 39И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво. 40Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява - 41не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите. 42И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви. 43За Него, всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.

Йоан 8.12-20 (Евангелие)

12Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. 13Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско. 14Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам. 15Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. 16Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил. 17А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско. 18Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене. 19Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми. 20Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.

Нашите отци сред светиите Епифаний, епископ Кипърски (403) и Герман, архиепископ Константинополски (740)

Свети Епифаний е роден евреин в Палестина, но той и сестра му повярвали в Христос и били кръстени заедно. Епифаний раздал всичките си притежания на бедните и станал монах. Той познавал Свети Иларион Велики (памятник на 31 октомври) и пътувал сред египетските монаси, за да се учи от техните пътища и мъдрост. Славата за неговата добродетел се разпространила толкова широко, че били направени няколко опита да бъде назначен за епископ, първо в Египет, а след това в Кипър. Винаги, когато Епифаний чувал за тези планове, той бягал от района. Накрая бил назначен за епископ чрез буря: наредено му било да отиде в Кипър, но той се качил на кораб за Газа, но насрещен вятър отвел кораба му директно в Кипър, където „Епифаний попаднал в ръцете на епископи, които се били събрали, за да изберат наследник на новопочиналия епископ на Констанция, и преподобният Епифаний най-накрая бил принуден да бъде ръкоположен около 367 г.“ (Великият часовник). Той вярно пазил стадото си до края на живота си, вършейки много чудеса, защитавайки Църквата от арианската ерес и съставяйки няколко книги, от които най-обичаната е „Панарион“ (от латински за „кутия за хляб“), изложение на вярата и изследване на осемдесет ереси. Понякога е наричан „Петезичният“, защото е владеел свободно иврит, египетски, сирийски, гръцки и латински.

Свети Герман е син на видно семейство в Константинопол. Той става митрополит на Кизик, след което е възкачен на престола в Константинопол през 715 г. Именно той кръщава бебето Константин, което през целия си живот е наричано „Копроним“, защото се е изхождало в кръщелния купел (въпреки че не е нито първото, нито последното бебе, което го е направило). При този инцидент се казва, че патриарх Герман е пророкувал, че детето един ден ще донесе някаква гнусна ерес върху Църквата, което той и прави, превръщайки се в известен иконоборец като император. Герман открито се противопоставя на указа на император Лъв Исавр, с който започва преследването на светите икони. Заради това е свален от власт и прогонен в изгнание през 730 г. Той живее остатъка от живота си в мир. Свети Герман е композитор на много от църковните химни, особено тези за празника Сретение в храма.

Тези два светци винаги се почитат заедно.