Съставно 19 - Михей 4.2-3, 5; 6.2-5, 8; 5.4, 5 (Вечерня)

1Така казва Господ: От Сион ще излезе Законът и Словото Господне от Йерусалим. И Той ще съди между многото народи и ще изобличава силни народи в далечна земя. Защото всички народи ще ходят всеки по своя път, а ние ще ходим в името на Господа нашия Бог вечно. Така казва Господ Вседържител: Слушайте, планини и долини, основи на земята, защото Господ има спор със Своя народ; Той ще влезе в съд с Израил, казвайки: „Народе Мой, какво съм ти сторил? Или с какво съм те огорчил? Или с какво съм те обременил? Отговори Ми. Защото Аз те изведох от земята Египетска и те избавих от дома на робството и изпратих Моисей и Аарон пред лицето ти. Народе Мой, какво са замислили срещу теб твоите врагове? Не ти ли беше казано, човече, какво е добро? И какво иска Господ от теб, освен да вършиш правосъдие, да обичаш милост и да бъдеш готов да ходиш с Господа твоя Бог?“ Затова Господ ще бъде възвеличен със сила и ще пасе Своя народ в мир до краищата на земята.

Съставно 20 - Исаия 55.1; 12.3-4; 55.2-13 (Вечерня)

1Така казва Господ: Вие, които сте жадни, идете към водата; и всички, които нямате пари, идете, купете и яжте, и пийте вино и мляко без пари и без цена. Защото така казва Господ Вседържител към вас: Народе Мой, черпете с радост вода от изворите на спасението. И в онзи ден ще кажете: Хвалете Господа, призовавайте името Му високо, възвестявайте славата Му сред народите, помнете, че името Му е възвисено. Народе Мой, слушайте Ме и яжте блага храна, и душата ви ще се наслаждава на блага. Приклонете ухо и следвайте пътищата Ми. Послушайте Ме и душата ви ще живее в блага. И ще сключа с вас вечен завет, и вие ще призовавате Ме. И когато се приближавате към Мене, нечестивият нека остави пътя си, и беззаконният – своите намерения; и нека се върне към Мене, и Аз ще се смиля над него и ще простя греховете ви. Защото мислите ви не са като Моите мисли, казва Господ; но както небето е далеч от земята, така пътищата Ми са далеч от вашите пътища и мислите ви от Моя ум. Защото както дъжд или сняг слиза от небето и не се връща там, докато не напои земята, и я направи да ражда и да дава семе на сеяча и хляб за храна, така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми: няма да се върне при Мене празно, докато не извърши онова, което съм поискал, и не изпълни онова, за което съм го изпратил. Защото ще излезете с радост и ще бъдете водени с веселие; планините и хълмовете ще се радват пред вас, и всички дървета на полето ще ръкопляскат с клоните си; вместо трън ще израсне кипарис, вместо коприва ще израсне мирта; и Господ ще бъде за име и за вечен знак, казва Господ Бог, Светият Израилев.

Притчи 9.1-11 (Вечерня)

1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, 2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; 3проводи слугите си да възвестят от градските височини: 4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза: 5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; 6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." 7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно. 8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, 9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. 10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; 11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Притчи 10.31-11.12 (Вечерня)

31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. 32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. 2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) 3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. 4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. 5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. 6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. 7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. 8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. 9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. 10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. 11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. 12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Деяния 14.6-18 (Апостол)

6те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности, 7и там благовестяха. 8В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил. 9Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление, 10каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи. 11А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас. 12И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето. 13А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа. 14Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки: 15мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях, 16Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища, 17макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост. 18И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Светии)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Йоан 7.14-30 (Евангелие)

14Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше. 15И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил? 16Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил; 17който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря. 18Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда. 19Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете? 20Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие? 21Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите. 22Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека. 23Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, - на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота? 24Не съдете по външност, а съдете с праведен съд. 25Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият? 26Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос? 27Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е. 28Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате. 29Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил. 30Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка, защото часът Му още не бе дошъл.

Матей 5.14-19 (Евангелие, Светии)

14Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. 15Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. 16Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. 17Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. 18Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.

Евреи 2.11-18 (Апостол, Благославяне на водите)

11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: 12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея". 13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде". 14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, 15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. 16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; 17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. 18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Йоан 5.1-4 (Евангелие, Благославяне на водите)

1Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. 2А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора; 3в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, 4защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.

Свети равноапостолни Методий (885) и Кирил (869), първи учители на славяните

Двамата светци били братя, родени в Солун. Свети Методий, по-големият брат, служил като войник десет години, преди да стане монах. Кирил бил библиотекар в църквата „Света София“ в Константинопол; след това и той станал монах.

Първата им мисионерска работа не е била сред славяните: когато царят на хазарите (монголски народ, който по това време е населявал голяма част от днешна Русия) помолил император Михаил да изпрати учители, които да обучават народа му, императорът избрал Кирил и Методий за свои емисари. Те обърнали хазарския цар в християнската вяра, заедно с много от неговите благородници и простолюдие.

Когато крал Ростислав Моравски също потърсил учители на християнската вяра, Кирил и Методий отново били изпратени. Този път те измислили азбука за славянския език и я използвали, за да преведат много от гръцките богослужебни книги на езика на народа. (На теория православните винаги са имали привилегията да слушат църковните служби на родния си език, макар че често привързаността към мъртви езици е пречила на този идеал да се превърне в реалност.) И двамата братя били многократно атакувани от германски свещеници от региона, които се противопоставяли на използването на общия език в литургията. В различни моменти и двамата братя били принудени да се обърнат към Римския папа за оправдание и защита, който всеки път горещо ги подкрепял.

След смъртта на двамата светци, атаките срещу делото им продължили и учениците им в крайна сметка били прогонени от Моравия. Учениците, бягайки на юг, намерили по-топъл прием сред южните славянски народи и делото им дало много плодове в България (включително днешна Сърбия) и други страни. И, разбира се, азбуката, която те измислили, наречена кирилица на името на Свети Кирил, остава стандартната азбука както на славянските богослужебни книги на Църквата, така и на славянските езици днес.

Свети свещеномъченик Мокий (288? 295?)

„Свети свещеномъченик Моций, който бил от римски родители, живял по време на управлението на Диоклециан и бил свещеник в Амфилопол Тракийски. Един ден, когато идолопоклонниците се събрали и проконсул Лаодикий принасял жертва на Дионисий, Моций влязъл в храма и преобърнал олтара. След много мъки, чрез които бил запазен цял по божествена благодат, той бил изпратен във Византия, където бил обезглавен около 288 година. Свети Константин Велики построил великолепна църква в чест на Свети Моций в Константинопол, където били положени светите му мощи. Той е един от Светите безсребреници.“ (Велик часовослов)

Прологът и календарът на Свети Герман посочват датата на кончината му като 295 година.