Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие, Св. Инокентий)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Исаия 42.5-16 (6-ти час)

5Тъй говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея. 6Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците, 7за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седещите в тъмнина - от тъмница. 8Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани. 9Ето, предсказаното по-напред се сбъдна, и ново ще възвестя; преди то да стане, Аз ще ви възвестя. 10Пейте Господу нова песен, хвала Нему от земните краища, вие, които плавате по морето, и всичко, което го пълни, островите и живеещите по тях. 11Нека възвисят глас пустинята и нейните градове, селищата, дето живее Кидар; нека тържествуват живеещите по скали, нека възклицават от върховете планински. 12Нека въздадат Господу слава, и хвалата Му нека възвестят на островите. 13Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин; ще извика и ще подигне воински вик, и ще се покаже силен против враговете Си. 14Дълго мълчах Аз, търпях и се сдържах; сега ще викам като родилка, ще разрушавам и ще поглъщам всичко; 15ще опустоша планини и хълмове, и всичката тяхна трева ще изсуша; и реките ще направя острови, и езерата ще изсуша; 16и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки - прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя.

Битие 18.20-33 (Вечерня)

20И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък; 21ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная. 22И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа. 23Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)? 24В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него? 25не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? 26Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място. 27Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: 28може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет. 29Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте. 30И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет. 31Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте. 32Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте. 33И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.

Притчи 16.17-17.17 (Вечерня)

17Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си. 18Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост. 19По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви. 20Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е. 21Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието. 22Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост. 23Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му. 24Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита. 25Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. 26Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят. 27Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън. 28Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя. 29Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път; 30замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба). 31Седина в пътя на правдата е венец на слава. 32Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове. 33Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.

1По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор. 2Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството. 3Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва. 4Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език. 5Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван). 6Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.) 7На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста. 8Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее. 9Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел. 10На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара. 11Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него. 12По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост. 13Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му. 14Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила. 15Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа. 16За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.) 17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.

Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня, Св. Инокентий)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Съставно 3 - Премъдрост Соломонова 4, 5 (Вечерня, Св. Инокентий)

1Праведният човек, ако дойде до своя край, ще бъде в покой. Праведният, който умира, ще осъди беззаконните, които са живи; защото те ще видят края на праведния и няма да разберат какво са замисляли за него. Защото Господ ще съкруши беззаконните, ще ги направи безгласни и ще ги хвърли стремглаво, и ще ги разклати от основите им, и те ще бъдат напълно победени в скръб, и паметта им ще изчезне. Те ще дойдат със страх при отчитането на греховете си, и беззаконията им ще ги изобличат пред лицето им. Тогава праведният ще застане с голяма смелост пред онези, които го угнетяваха и правеха трудовете му без значение. Когато видят това, те ще се смутят от голям страх и ще се удивят на чудото на неговото спасение. Защото ще казват, като се разкайват, и с мъка ще стенат и ще казват: „Това ли е онзи, когото ние, безумните, някога превърнахме в присмех и пословица на укор? Смятахме живота му за безумие и края му за безчестие. Как той беше причислен към синовете Божии и получи своя дял със светиите? Затова ние се отклонихме от пътя на истината и светлината на правдата не ни огря, и слънцето не изгря за нас. Ние се наситихме с пътища на беззаконие и погибел и вървяхме по непроходими пътеки, но не познахме пътя Господен.

Съставно 4 - Притчи 10; Премъдрост Соломонова 6, 7, 8, 9 (Вечерня, Св. Инокентий)

1Устата на праведния човек излива мъдрост; устните на хората познават благодат. Устата на мъдрия размишлява мъдрост; правдата ги избавя от смърт. Когато праведен човек умре, надеждата не се губи; защото праведен син се ражда за живот и сред неговите блага той ще пожъне плода на правдата. Светлина има винаги за праведните и те ще намерят благодат и слава от Господа. Езикът на мъдрите познава това, което е добро, и мъдростта ще почива в техните сърца. Господ обича свети сърца; а всички, които са непорочни в пътя, са Му угодни. Мъдростта на Господа ще просветли лицето на разума; защото тя изпреварва онези, които я желаят, преди да я познаят, и е лесно съзерцавана от онези, които я обичат. Онзи, който става за нея от зори, няма да се труди напразно, и онзи, който бди заради нея, ще бъде без грижа. Защото тя обикаля и търси онези, които са достойни за нея, и се явява благосклонно на онези по нейните пътища. Злото никога няма да надделее над мъдростта. Заради това и аз станах любител на нейната красота и неин приятел, и я търсих от младостта си, и пожелах да я взема за своя невеста, защото Владетелят на всичко я възлюби, понеже тя е посветена в познанието на Бога и избира Неговите дела. Нейните трудове са добродетели; тя учи на целомъдрие и благоразумие, на правда и мъжество, от които нищо не е по-полезно в човешкия живот. Ако някой копнее за много опит, тя знае да съпоставя древното и това, което предстои. Тя познава завоите на думите и обясненията на загадките. Тя предвижда знамения и чудеса и изхода на времена и сезони. И на всички тя е добър съветник. Защото безсмъртие има в нея и слава в общението с нейните слова. Затова се обърнах към Господа и Го молих и казах с цялото си сърце: „Боже на моите отци и Господи на милостта, Който си създал всичко чрез Твоето Слово и си установил човека чрез Твоята Мъдрост да владее над създанията, които са били създадени от Теб, и да управлява света в святост и правда, дай ми Мъдростта, която седи при Твоя престол, и не ме отхвърляй измежду Твоите чеда, защото аз съм Твой слуга и син на Твоята слугиня. Изпрати я от Твоето свято жилище и от престола на Твоята слава, за да бъде с мен и да ме научи на това, което е угодно пред Теб. И тя ще ме води с познание и ще ме пази със своята слава. Защото всички мисли на човеците са окаяни и техните замисли са непостоянни.“

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Св. Инокентий)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Йоан 10.9-16 (Евангелие, Св. Инокентий)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Свети Инокентий, просветител на Аляска и Сибир (1879)

Той е роден в Сибир през 1797 г. в духовно семейство и става женен енорийски свещеник в Иркутск. Набожен изследовател Джон Крюков му разказва за големите духовни нужди сред руснаците и местното население в Аляска, тогава руска територия. Подтикнат да служи на Христос в тази много трудна среда, той и семейството му пристигат в Аляска през 1824 г. Той бързо научава алеутския език и работи смирено и неуморно сред алеутите. Неговата духовна класика, „Указание за пътя към Небесното царство“, е написана първоначално на алеутски и по-късно преведена на много езици.

Докато посещава Русия през 1838 г., съпругата му умира; година по-късно е постриган за монах и получава името Инокентий (той е бил отец Йоан Вениаминов). Почти веднага след постригането си, той, без предупреждение, е въздигнат в сан епископ на цял Източен Сибир и Руска Америка, вероятно най-голямата епархия в света по това време. Връщайки се в Аляска, той продължава мисионерската си работа с енергия, често пътувайки сред алеутските и тлингитските селища със собствения си каяк. Където и да отива, той намира аляскинския народ жаден за вярата и трудовете му дават богати плодове, което е очевидно и днес: Аляска има повече православни църкви на глава от населението от всеки друг щат.

В напреднала възраст той е назначен за митрополит на Москва, глава на цялата Руска православна църква. Загрижеността му за християнската мисия не намалява и като митрополит той създава Православното мисионерско дружество. Почива на Велика събота през 1879 г.

свещеномъченик Ипатий, епископ Гангрски (326 г.)

Той е роден в Киликия в Мала Азия и става епископ на Гангра, столицата на Пафлагония. Участва в Първия Вселенски събор, където е хвален от всички за благочестието и чудесата си. Разказва се, че император Констанций е пазел бюст на Ипатий в двореца си като оръжие срещу демонични сили. Светецът е убит от новатианите, секта, която вярва, че няма прошка за греховете, извършени след кръщението. [Популярността на това вярване помага да се обясни защо много вярващи по това време са отлагали кръщението до много късно в живота си.] Докато Ипатий се е прибирал от Константинопол, те го нападат на пътя и го убиват с камъни. Жена, участвала в нападението, полудява и започва да се удря с камък; тя е излекувана едва когато приятелите ѝ я завеждат на гроба на Свети Ипатий и се молят за нея. Възстановена чрез неговото състрадателно застъпничество, тя прекарва остатъка от живота си в покаяние и молитва.

Свети Йона, митрополит Московски (1461)

Той става монах на дванадесетгодишна възраст и живее в Симоновския манастир близо до Москва. По-късно става епископ на Рязан, след което е избран за митрополит на Москва (по това време Руската църква все още е подчинена на Константинополската патриаршия, а Московската митрополия е нейната най-висша длъжност). Но чрез някаква политическа интрига, човек на име Исидор става митрополит. Именно този Исидор присъства на Флорентийския събор и гласува за скандалната уния с Рим, извършена там. Когато се завръща в Москва три години по-късно, той е осъден като отстъпник и заточен. Епископ Йона най-накрая става митрополит на негово място. Приживе той е широко известен като лечител, чудотворец, пророк и духовен баща. В последните си години се моли да страда много от някаква болест, за да бъде очистен чрез страданията си. В отговор на тази молитва той получава рани в краката, от които умира. Мощите му продължават да вършат много чудеса. В Пролога се разказва: „Един ням човек, Йоан, бил доведен до мощите на светеца. Йоан целунал ръката на Йона и, както разказал по-късно, ръката хванала езика му и той почувствал остра болка. Когато пуснала езика му, той се върнал при приятелите си – и заговорил, сякаш никога не е бил ням.“