Исаия 41.4-14 (6-ти час)

4Кой направи и извърши това? Оня, Който отначало извика родовете; Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият. 5Островите видяха и се ужасиха, краищата земни затрепериха. Те се сближиха и събраха; 6всякой помага на другаря си и казва на брата си: дръж се! 7Ковачът ободрява леяра; който разплесква с чук листовете, ободрява оногова, който кове на наковалня, думайки за спойката: "добра е"; и я заякчава с гвоздеи, за да бъде твърда. 8А ти, ти, Израилю, рабе Мой, Иакове, когото Аз избрах, семе на Авраама, Моя приятел, - 9ти, когото взех от краищата на земята и повиках от краищата й, и ти рекох: ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля, 10не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай, защото Аз съм Бог твой; Аз ще те укрепя и ще ти помогна, и ще те поддържа с десницата на Моята правда. 11Ето, в стид и срам ще останат всички, които са наежени против тебе, - ще бъдат като нищо и ще погинат, които се с тебе препират. 12Ще ги търсиш, и няма да ги намериш, тях, които враждуват против тебе; които се борят с тебе, ще бъдат като нищо, съвършено нищо; 13защото, Аз съм Господ, Бог твой; държа те за твоята дясна ръка, казвам ти: "не бой се, Аз ти помагам". 14Не бой се, червей Иакове, малолюдни Израилю, - Аз ти помагам, казва Господ и твоят Изкупител, Светият Израилев.

Битие 17.1-9 (Вечерня)

1Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен; 2и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа. 3Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече: 4Аз съм - и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи, 5и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи 6и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе. 7И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе. 8И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог. 9И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.

Притчи 15.20-16.9 (LXX) (Вечерня)

20Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си. 21За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път. 22Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват. 23Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана о'време! 24За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу. 25Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи. 26Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему. 27Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее. 28Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.) 29Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните. 30Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои. 31Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва. 32Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива. 33Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение.

1Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа. 2Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите. 3Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят. 4Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден. 5Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е - да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.) 6С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява. 7Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него. 8По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда. 9Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.

Свети Йоан Климак (Йоан Лествичник) Синайски (649)

Той е най-известен като автор на „Лествицата на Божественото възкачване“, съкровищница на духовната мъдрост, която се чете изцяло в манастирите през всеки Велики пост. Почита се и в четвъртата неделя на Великия пост.

Не е известно нищо за живота му, преди да влезе в манастира на планината Синай (сега манастир „Света Екатерина“) на шестнадесетгодишна възраст; той остава там до смъртта си на осемдесетгодишна възраст. След като пристига, той прекарва деветнадесет години в строго послушание на своя духовен баща Мартирий. Когато Мартирий умира, Йоан се оттегля в близка пещера, където живее в най-строг аскетизъм в продължение на двадесет години. (През тези години той написва „Лествицата“.) Той неохотно се завръща в манастира, когато е посветен на игумен от братята, и прекарва остатъка от дните си, напътствайки духовните си деца по пътя на спасението.

Веднъж чул един монах да го критикува, че говори твърде много; вместо да упрекне монаха, самият той мълчал цяла година, без да продума, докато братята не го помолили да говори отново. Друг път голяма група поклонници дошла на планината Синай. На вечеря всички видели млад мъж, облечен като евреин, който сервирал на трапезата и давал заповеди на другите слуги, след което внезапно изчезнал. Когато се чудели помежду си какво би могло да означава това, Йоан казал: „Не се опитвайте да го търсите; това бил пророк Моисей, който ви служил в собствения си дом.“

Когато светият игумен разбрал, че смъртта му наближава, той назначил за свой наследник собствения си брат Георги. Георги скърбел за наближаващата смърт на любимия си брат, но свети Йоан му казал, че ако бъде удостоен да стои близо до Бога след смъртта му, ще се моли Георги да бъде възнесен на небето през същата година. Така и станало: десет месеца след смъртта на свети Йоан, Георги починал в Господа.

Възпоменание на един неосъждащ монах

„Този монах умря радостно, защото никога през живота си не беше осъждал никого. Той беше мързелив, небрежен, несклонен към молитва, но през целия си живот никога не беше съдил никого. И когато умираше, беше изпълнен с радост. Братята го попитаха как може да умре толкова радостно с всичките си грехове, а той отговори: „Току-що видях ангелите и те ми показаха страница с всичките ми многобройни грехове. Казах им: „Господ каза: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Никога не съм съдил никого и се надявам на милостта Божия, че Той няма да ме съди.“ И ангелите разкъсаха листа хартия. Чувайки това, монасите се удивиха на това и се поучиха от него.“ (От Пролога)