Евреи 10.1-18 (Апостол)

1Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях. 2Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове. 3Но с жертвите всяка година се напомня за грехове, 4защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове. 5Заради това Христос, влизайки в света, казва: "жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви. 6Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни. 7Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля". 8Като каза по-горе: "жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни", 9сетне рече: "ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля". С това Той отменява първото, за да постави второто. 10По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло. 11И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове; 12а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу, 13очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му. 14Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги. 15А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече: 16"този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша". Той прибавя: 17"и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня". 18А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.

Марк 8.30-34 (Евангелие)

30И запрети им да говорят за Него, комуто и да било. 31И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. 32И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява. 33А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо. 34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

Двадесетте хиляди мъченици изгорени до смърт в църквата си в Никомидия (ок. 304 г.).

По време на ожесточено преследване от император Максимиан на всички, които не се покланяли на идолите, християните в Никомидия били подложени на особено жестоко отношение. (Евсевий пише, че всеки християнин в града бил убит.) Заедно с много други, предадени на меч или по друг начин изклани там, ние особено почитаме голямата група, която, въпреки всяка опасност, се събрала в църквата, за да отбележи Христовото Рождество. Императорът, чувайки за това, изпратил войски да обградят сградата, така че никой да не може да избяга, и натрупал купчини дървен материал и клони около нея. Тогава глашатаите обявили, че всеки, който иска да спаси живота си, трябва да излезе и да принесе жертва на езическите богове.

„Когато това съобщение проникна в църквата, божествена ревност, по-огнена от всеки пламък на света, обзе дякон Агапий, който се втурна към амвона и извика: „Братя, спомнете си колко често сме хвалили и възхвалявали тримата млади мъже, които, когато бяха хвърлени във вавилонската пещ, призоваха цялото Творение да пее славата на Бога и как Всесъздаващото Слово след това слезе в телесен вид, за да им помогне и да ги направи неуязвими, като ги обгърна с влажен свистящ вятър. Сега е дошло времето да им подражаваме. Нека се предложим на временна смърт от любов към нашия Учител, за да царуваме вечно с Него!“ Цялото събрание в един глас отговори тогава на глашатаите на Максимиан: „Вярваме в Христа Бога и ще дадем живота си за Него!“

„Когато войниците започнали да палят купчините дърва отвън, свети Антим [епископ на града, паметта му е на 3 септември] заповядал на дяконите си да съберат онези, които все още били катехумени, и ги кръстил и помазал със светия миро. След това отслужил божествената литургия, на която всички присъстващи се причастили с Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос. Въоръжени с божествена сила и тясно обединени в едно тяло от Христос, който обитавал в тях, светите мъченици не почувствали страх, когато видели как пламъците се издигали навсякъде и гъст дим започнал да изпълва църквата. С радост те изпяли в един глас песента на тримата младежи: Благословете Господа, всички дела Господни, пейте Му хвала и Го превъзнасяйте във вечността (Дан. 3 LXX), докато последният от тях не се задушил и не предал душата си.“

„Пожарът продължи пет дни. Онези, които след това се осмелили да влязат в тлеещите руини, очаквайки миризмата на овъглена плът, вместо това открили небесен аромат, пропитващ въздуха и мястото, обгърнато от ярка светлина. Твърди се, че светиите, които били прославени по това време, били двадесет хиляди. Самият свети Антим по чудо избегнал смъртта и затова успял чрез учението си да поведе голям брой души към спасение и към ново раждане на светото Кръщение, преди от своя страна да осъществи съюза си с Христос чрез мъченичество.“ (Синаксарион)

Свети отец Симон Мироточителен, основател на манастира Симонопетра, Атон (1287 г.)

Той живял през годините, когато Константинопол бил държан в плен от кръстоносците, а императорското правителство било в изгнание в Никея. Симон бягал от света в млада възраст и пътувал до Света планина, където се подчинил на строг, но мъдър старец в продължение на много години. С течение на времето, търсейки по-голямо уединение, той се преместил в малка пещера от западната страна на Атон, близо до скала, която се извисявала на хиляда фута над морето. Една нощ, няколко дни преди празника Рождество Христово, той видял звезда да се движи по небето и да се спира над скалата близо до пещерата му. Приемайки това като демонична заблуда, той го игнорирал; но в навечерието на Рождество Христово звездата отново заела мястото си над скалата и Симон чул глас от небето, който казвал: „Не се съмнявай, Симоне, верен слуга на моя Син! Виж този знак и не напускай това място в търсене на по-голямо уединение, както си замислил, защото тук искам да основеш своя манастир за спасението на много души.“ Скоро след това трима млади монаси от богати македонски семейства, които били чули за светостта на светеца, дошли и положили богатството си в краката му, молейки го да ги приеме за ученици. Симон изпратил по строители и им заповядал да построят манастир на самия ръб на стръмната скала. Строителите първоначално отказали, казвайки, че работата е твърде опасна; но, убедени от чудо, извършено чрез молитвите на светеца, те били убедени. Веднага щом строежът бил завършен, монашеската общност започнала бързо да расте.

Приживе Свети Симон е бил източник на много чудеса, пророчества и изцеления. Веднъж манастирът бил нападнат от сарацински пирати. Симон отишъл да ги посрещне с дарове, надявайки се да ги разубеди от нападението. Когато пиратите го нападнали, те били ослепени, а ръката на един от тях била парализирана, когато се опитал да удари Светеца. Всички те били изцелени, когато светецът се помолил за тях, и от това чудо всички се покаяли, приели Кръщение и станали монаси.

Свети Симон починал в мир. След това от гробницата му изтичал в големи количества благоуханен, лечебен балсам, така че той бил наречен Мироблитис, „Изливащ миро“. В следващите години манастирът бил разрушаван и възстановяван повече от веднъж и сега от гробницата не е останала никаква следа.