Евреи 9.8-10, 15-23 (Апостол)
8Чрез това Дух Светий показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния,
9която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта,
10а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението.
15И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.
16Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя;
17понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив.
18Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв.
19Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и чернена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ,
20думайки: "тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог".
21Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове.
22И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива.
23И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно - с по-добри от тия жертви.
Деяния 6.8-7.5, 47-60
(Апостол, Св. Стефан)
8А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.
9Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;
10ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.
11Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.
12И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.
13И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,
14защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.
15И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.
1Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?
2А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,
3и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа".
4Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.
5И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.
47А Соломон Му построи дом.
48Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49"небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
50Нали Моята ръка направи всичко това?"
51Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
52Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, -
53вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
54Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
55А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
56и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
57Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
58и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
59и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
60И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
Марк 8.22-26 (Евангелие)
22След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него.
23Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?
24Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.
25После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.
26И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.
Матей 21.33-42
(Евангелие, Св. Стефан)
33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?