20 Септември 1956
Четвъртък от 13-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

Великомъченик Евстатий и мъченица Теописта
мъченици Михаил и Теодор Черниговски
Великомъченик Евстатий (Еустас) Плацид, със семейството си (118)
Светите мъченици Хипатий и Андрей, изповедници на светите икони (VIII в.)
Светии Анастасий, Теодор, Евпрепий и Анастасий Младши, изповедници и ученици на Св. Максим Изповедник (VII в.)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Коринтяни 10.7-18 (Апостол)

7На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови. 8Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя. 9Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, - 10понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, - 11такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме. 12Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си. 13Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас. 14Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово; 15ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни, 16тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял. 17"Който се хвали, с Господа да се хвали". 18Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.

Марк 3.28-35 (Евангелие)

28Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили; 29но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане. 30Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух. 31И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат. 32Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те. 33Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми? 34И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя; 35защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.

Жития на светиите

Великомъченик Евстатий (Еустас) Плацид, със семейството си (118)

Преди кръщението той беше прочут военен командир при Траян. Докато ловуваше в гората, срещна голям елен с блестящ кръст между рогата. Чрез елена Господ говори на Плацидас (езическото му име) и му каза да намери свещеник и да се кръсти в Христа. Връщайки се у дома, той откри, че съпругата му Татяна също е имала видение, в което й е било казано да стане християнка. Те се кръстиха, като Плацидас прие името Евстатий, а Татяна – името Теописта; двамата им сина бяха кръстени заедно с тях. Евстатий и семейството му почти веднага били подложени на поредица от тежки изпитания, при които всички били разделени един от друг. След години на лишения те се събрали отново и се върнали в Рим с чест, когато императорът потърсил Евстатий, за да командва отново армията му. Но когато император Адриан (който наследил Траян) им заповядал да се поклонят на идолите, всички те отказали. Те били поставени заедно в голям бронзов вол, който бил нагрят до бяло в огън. Когато телата им били извадени, се оказало, че са мъртви, но непокътнати. Прологът завършва така: „Така този славен генерал дал на Цезар това, което е на Цезар, и на Бога това, което е на Бога, и влязъл във вечното Царство на Христос, нашия Бог.“

Светите мъченици Хипатий и Андрей, изповедници на светите икони (VIII в.)

Те бяха приятели от детството, съратници в борбата за святост. Божественият им начин на живот привлече вниманието на епископа на Ефес, който направи Хипатий епископ, а Андрей – дякон и странстващ проповедник. По време на царуването на Лъв Исавриец (714 -41 г.) и двамата бяха хвърлени в затвора, защото изповядваха православната вяра и защитаваха почитането на светите икони. Те бяха подложени на различни мъчения, включително запалване на икони върху главите им в подигравка с тяхната вярност. Те бяха екзекутирани близо до Константинопол, а телата им бяха хвърлени на кучетата.

Светии Анастасий, Теодор, Евпрепий и Анастасий Младши, изповедници и ученици на Св. Максим Изповедник (VII в.)

Тези светии са били ученици на Св. Максим Изповедник (21 януари) и са страдали заедно с него заради осъждането на монотелитската доктрина, проповядвана от император Констант II. Анастасий Стари (който е бил папски представител в Константинопол) и Анастасий Младши са присъствали на Латеранския събор, свикан от Св. Мартин, папа на Рим (13 април), който е осъдил монотелитската ерес. Заради това самият папа и двамата изповедници, наречени Анастасий, били арестувани от императора. Заедно със Св. Максим, двамата претърпели много мъчения; когато на Св. Максим отрязали дясната ръка и изрязали езика, Анастасий Стари претърпял същото наказание. Те, заедно със своите съученици Евпрепий и Теодор и самият Свети Максим, били изпратени в изгнание в Лазика в Кавказ, където всички те починали. Еупрепий умрял след една година; Свети Максим – след три години; Анастасий Младши – няколко дни преди Свети Максим; Анастасий Стари – след седем години изгнание; а Теодор – след двадесет години. Всички останали непоколебими до края и всички са провъзгласени за изповедници на вярата.