2 Коринтяни 9.12-10.7 (Апостол)

12Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога; 13и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички, 14и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат. 15Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!

1Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост. 2Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът. 3Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме. 4Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли, 5и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа, 6и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно. 7На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.

Марк 3.19-27 (Евангелие)

19и Иуда Искариотски, който Го и предаде. 20И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат. 21И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си. 22А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз. 23И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана? 24Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя; 25и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя; 26и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му. 27Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.

Мъчениците Трофим, Саватий и Доримедон от Синада (278)

Светиите Трофим и Саватий пристигнали в Антиохия по време на голям празник в чест на Аполон и Дафне. Наскърбени от слепотата на хората, те се представили пред управителя Атикус и обявили, че са християни. Саватий бил измъчван толкова жестоко, че умрял в мъките си; Трофим бил изпратен в Синнада, където на свой ред бил измъчван, а след това хвърлен в затвора, едва жив. Един служител на този град, Доримедон, се разчувствал и отишъл в затвора, за да се грижи за Трофим. (В „Великия Хорологион” се казва, че по това време той все още бил езичник, а в „Пролога” – че бил таен християнин). Когато настъпил езически празник, Доримедон отказал да се поклони на идолите и се обявил за християнин. Той и Трофим били измъчвани заедно, хвърлени на дивите зверове (които не ги докоснали) и накрая обезглавени.

Свети мъченик Зосима, отшелникът от Киликия (4-ти в.)

Дометиан, принц и жесток гонител на християните, ловувал в планините, когато се натъкнал на един старец, обграден от диви зверове, които в негово присъствие били кротки и послушни като агнета. Когато го попитал кой е, старецът отговорил, че е Зосима, християнин, който напуснал гонителите в града, за да живее сред зверовете. Дометиан, като чул, че Зосима е християнин, заповядал да го хванат и вържат, и го подложил на много мъчения. Когато светецът бил ранен и пребит по цялото тяло, принцът вързал камък около врата му и го обесил на дърво, подигравайки му се с думите: „Заповядай на диво животно да дойде, тогава всички ще повярваме!“ Зосимас се помоли и веднага се появи голям лъв, който се приближи до Зосимас и пое тежестта на камъка върху главата си, за да облекчи страданията на мъченика. Изплашеният принц освободи Зосимас, който умря от раните си не след дълго.